Магда ми даде увереност, че нещата ще се променят

Казвам се Методи Георгиев и съм на 45 години от град Враца. Работя в ЖП-то и имам жена и двама сина, които вече са големи и не живеят при нас. И двамата заминаха за Америка и не знам дали ще се върнат. Мъчно ми е, но знам, че децата ми имат много по-хубав живот от моя. На мен проблема, за който писах на Магда, ми е друг, аз като знам, че децата са ми добре друго нищо няма значение.
Работя в ЖП-то от 22 години, а сега искат да ме съкращават. Не съм някой началник, бил съм какъв ли не, сега съм кондуктор, но искат да ме съкращават. Жена ми не работи от две години вече, караме с каквото намерим, опаковаме памперси у дома, надомно, но парите не винаги стигат. На мен не са ми давали заплата три месеца вече и живеем само с надомното.
На Магда писах с въпрос дали ще ми дадат заплатите и дали ще ме съкратят. Много ми е трудно да я карам без работа на гарата, защото аз така съм свикнал. Не ми тежат смените, нито отношението на хората, което не винаги е добро, но аз съм свикнал. Значи, много трудно стана за хората над 40 години да се оправят в тази държава.
Магда ми даде някои насоки, писмото й много ме успокои и ми вдъхна кураж, че не всичко може да бъде загубено. Доволен съм и най-вече знам, че има път напред.