Много ми е мъчно за моя брат

Моят брат загуби жена си и оттогава е безутешен

Казвам се Пенка Стаматова и съм от Шумен. На леля Магда писах заради моя брат. Неговата жена почина преди година той още не може да се съвземе от тази загуба. И на нас ни е мъчно, но малко по малко започнахме да свикваме, грижим се за децата, че те една леля си имат.

Но брат ми направо се предаде. Спря да ходи на работа, спря да се храни дори и не се къпеше. Някакъв ужас ви казвам. Те бяха голяма любов и той не вярваше, че ще може да продължи без нея.

Мъката му беше неописуема. Трябваше да има някакъв стимул, нещо за което да се хване, а дори децата не го интересуваха на моменти. Затова писах на Магда, да му каже с две думи защо си струва да продължи, защото ние колкото и да му обяснявахме, той нас не ни слушаше.

Леля Магда ми писа на мен, прати и за него едно писмо, всичко което каза беше истина и много мъдри думи сподели с нас тази жена. Много съм доволна, защото сега брат ми е по-добре отпреди. Поне не се затваря толкова в себе си, както беше преди. Тръгна на работа, записали сме и една екскурзия за септември. Дано тогава се възстанови напълно, защото ще ходим в Гърция с децата.

Трябва да ви кажа, че аз за Магда разбрах от една моя близка, която ми я похвали и която много полза имаше от нея. Поръча си пентакъл за късмет и сега разбрах, че са й готови документите за чужбина. Изобщо, Магда е много добър човек.