Не си затворих очите пред неправдата

Едни мои колежки много ме тормозеха
Сега аз вече съм им бивша колежка, но защо трябваше да се случва всичко това? Разбих си нервите, загубих си съня и то заради едната черна завист. Но Господ вижда, той не забравя и ще накаже всички, които по една или друга причина са пристъпили волята му.
Няма да си казвам името, че градчето ни е малко и ще се разчуе, а аз не искам да си имам разправии с подли душички. Всичко тръгна от там, че аз не само си изпълнявах нормата, която ни поставяха, но си взимах и допълнително работа, като това ми носеше пари отгоре върху заплатата.
Тия двете не спряха да злословят, не престанаха да ми саботират работата и да ме клюкарят пред началниците. Затова напуснах. Намерих си по-добра работа в съседния град – хем повече пари дават, хем е по-спокойно и превоз са ни осигурили хората.
Писах на Магда най-вече заради тия двете. Не може да си представите какво е да те тревожат на работното място. То ти се отщява и работа, и живот и всичко. Поръчах си пентакъл, леля Магда ми разгада за бъдещата работа, тя ми даде доста насоки и сега съм хем доволна, хем спокойна.