Приятелят ми е по-хрисим от всякога
В един ден като всички останали, когато аз, нищо неподозираща и доверяваща се докрай на своя многогодишен приятел, кроях планове за сватба и нов дом, го видях в плашеща ме светлина. Сякаш дяволът се беше вселил в него. Буйстваше и ме обиждаше, плашеше ме със саморазправа и дори ме пъдеше от себе си. Промяната беше толкова неочаквана, че не знаех какво да правя. Дали да спасявам себе си, или него. Дали изобщо да продължавам да оставам при него. Срам ме беше да се оплача на някого. Единствено майка му можеше да помогне, но тя беше в Италия, където работеше и пестеше за нашия апартамент. От квартирата, в която живеехме под наем, една вечер се обадиха в полицията, заради „патардиите“, които вдигахме.
Не намирах начин да го укротя, защото не ме слушаше и сякаш не ме виждаше. Страхувах се и някъде навън да не възникне подобен скандал и да не го приберат в психиатрията. След три дни ме заключи навън и вече не пускаше никого при себе си. Не вдигаше телефона, не излизаше и, разбира се, престана да ходи на работа. Аз също си взех отпуск, защото се бях приютила у приятели, без дрехи и документи, пари и всичко останало.
С приятелката решихме да го издебнем, когато ще отскочи за храна, и да влезем вкъщи, за да си взема нещата и да огледам обстановката. Вътре беше мръсно и разхвърляно. Ваех каквото ми трябваше и побързахме да се изнесем.
Сетихме се да потърсим гледачка, която да ме консултира спешно, за да му помогна, а и за да разбера дали нещата са поправими за нас двамата и дали не съм в опасност. Писахме на най-добрата сред екстрасенсите, която разбрахме, че безпогрешно разплитала подобни възли. Отговорът й беше бърз и обнадеждаващ. Оказа се,че става въпрос за внезапно обсебване, плод на злонамерено чуждо въздействие, което е поправимо. В негово отсъствие извършвах препоръчаните ми въздействия върху дома и неговите вещи и храна до момента, в който той ме пусна отново вкъщи. Макар да се боях от нови изблици на неочакван гняв, аз се върнах и продължих да правя всички магически ритуали, които постепенно го извадиха от унеса и го възвърнаха към нормалното състояние. Сега е кротък и разбран и дори се съгласи да отидем на лекар.
В. Иванова, 29, Плевен
