Станимир Михайлов, 34г, Варна: „ Отидох да работя в чужбина, за да осигуря стабилност за семейството, което смятяхме да създадем с приятелката ми. Връзката ми беше уж сигурна и трайна – от седем години. Но като се прибрах в началото на годината, усетих промяната – заварих я отчуждена, затворена в себе си, нищо не споделяше. Първото, за което се сетих, е че има друг – аз по принцип съм ревнив, наговорих й какво ли не и…се разделихме. Не съм си давал сметка обаче, че толкова тежко ще преживея тази раздяла – изпаднах в депресия, дори започнах да злоупотребявам с алкохола. Бях събрал пари за собствен бизнес, но нищо не вървеше, защото аз самият не бях на себе си. През това време майка ми, слава богу, писала на Магда. Разбрах, едва когато настоя до носи някакъв знак в портфейла си – пентакъл за енергийна защита. Послушах я. След около две седмици сам се усетих във форма и за първи път след дълъг период реших да се обадя на вече бившата си приятелка да се изясним. Оказа се,че аз съм бил глупакът, че не съм й дал шанса да ми сподели – направила изследвания и лекарите й казали, че има опасност да не може да бъде майка. Затова решила да не проваля поне моят живот. След като го разбрах, веднага и аз писах на Магда. Тя потвърди, това, което ми каза и приятелката ми и направо ми се скара час по-скоро да си прибера момичето, защото е свястно и защото ни предстои да сторим добро като осиновим детенце. Вече сме в такава процедура и аз наистина се чувствам щастлив и удовлетворен, сигурен съм, че моето момиче ще бъде най-страхотната майка на света. Щях да я изгубя заради глупавата си ревност. Магда ми помогна да разбера, че родител се става с грижи, а не просто с посяти сперматозоиди. Така и аз самият проявих най-доброто в себе си. Нямате представа колко е хубаво да се усещаш добър човек.”

Трима души от компанията ни не ми вдъхваха доверие. Не ги разбирах, бяха ми някак неясни, съмнявах се в тях. Но не бяхме се карали и не вървеше да започна да ги отбягвам. Така или иначе животът ни беше срещнал и някак по инерция продължавах да общувам с тях. Старата ми дружба, мой съученик и все още приятел дори не ме поздрави за новата работа, а той отдавна печели и то добре. Не само че не ми помогна да си намеря и аз, но и не ме подкрепи, когато вече я започвах. Даже заяви,че според него не съм бил достатъчно квалифициран за такава длъжност.

Новият ми добър познат от работата пък започна да ме търси само когато имаше интерес, да му направя някаква услуга. Оставах си с обещанието за голяма почерпка.

Положението съвсем се влоши и се разтревожих не на шега, когато момичето, което считах за своя приятелка, ме предаде.

Споделих със сестра си и тя се разтревожи, защото с такива хора се налагаше да ходя в планината, да се събираме по купони и не се знаеше доколко мога да разчитам на тях или в най-добрия случай доколко е необходимо да си губя времето.

Моята сестра отиде и по-далеч – свърза се с гледачката Магда. Тя поиска имената и на тримата и в отговора си ми изпрати характеристика, която ме впечатли с прозорливостта си и ми отвори очите за очевидни неща, които съм пренебрегвал. Дори момичето ми, което ми изневери, се оказа, че ме държи като резерва с бяла магия, която ме привързва към нея, без да ми дава най-важното – нейната вярност и взаимност. Такива приятели не стават за нищо, но други нямах.

Писахме отново на пророчицата с молба да ме отърве от всякакви вмешателства и да ми помогне да се впиша в нормални взаимоотношения със свестни приятели.

Помощта на Магда беше голяма. Не само, че срещнах истинско приятелство, но вече имам семейство.

Красимир Тодоров, Враца

Имам си приятелка. Много красива, една от най- красивите и сексапилни жени, които съм виждал. Но най-чудесното й качество е способността й да ме разбира и подкрепя. С часове мога да говоря за нея.

Без повод от нейна страна се „разболях” от ревност. Болестта беше по-силна от разума ми. Вледеняваше ме страхът да не свърши хубавият сън. Станах раздразнителен, сприхав, сам не можех да се понасям. Струваше ми се, че започвам да разбирам какво е да си имаш работа с дявола.

Наопаки се обърна целият ми живот. Нещата излизаха изпод контрол. Вече дори не изпитвах угризения пред момичето си, нито пък правех усилия да я задържам с заричания и обещания за нещо, което ми беше неподвластно. Знаех, че отношенията ни бяха опорочени много преди фактическата ни раздяла. Заприличах на отшелник, избягвах хората, за да не ме избягват те. Всъщност и това не ме интересуваше вече, но ми тежеше всяко помръдване на мисълта и изтерзаното ми тяло.

Близките ми се бяха разтичали, вкъщи идваха психиатри, минах през хипнози, разговори, които само ме измъчваха с набиващата ми се в главата от тях мисъл, че в крайна сметка всичко зависело от волята ми. Каква воля! За какво, та на мен ми се струваше, че най-вече той, животът ми тежи.

В уплахата си родителите ми и сестра ми се заловили да търсят едва ли не чудодейно спасение. Впоследствие разбрах, че моята спасителка се казва Магда. Аз нищо не съм правел, а и не можех, но близките ми й се доверили и изпълнили всички процедури по разваляне на магията, която ми костваше най-големия кошмар в живота.

Психиката ми бе излекувана така бързо, както ненадейно ме връхлетя лудостта. Нещата не свършиха дотук – избавена бе и приятелката ми от стреса и недоверието в мен, провокирано не само от моето неестествено държание, а и от магията, предназначена да ни раздели. Магда помогна да се справим и с несъгласието й в началото да подновява връзката си с мен. И двамата носим талисмани против уроки и не забравяме на кого дължим сегашното си блаженство.

Румен Даскалов, 27г., Силистра

Имам прекрасен съпруг, работя по специалността си и работата ми доставя голямо удоволствие, наскоро си купихме и собствено жилище, обзаведохме го с много любов. С две думи имам всичко, за което всеки нормален човек мечтае.

Но… жилището ни бе някак пусто.

От доста години правим опити със съпруга ми да имаме дете, но… уви, все не се получаваше. Колко доктори обиколихме, но … нищо. Мисълта за бебе ме беше обсебила тотално.

Една приятелка ми каза за Магда. Можела да ми помогне. Нали знаете как удавникът се хваща и за сламка, Магда ми беше последната надежда. Не чаках и минута, веднага й писах. Изпрати ми ритуал за плодовитост, започнах да го правя и… чудото се случи. Не мога да ви опиша колко щастливи бяхме със съпруга ми.

Преди шест месеца се роди нашето ангелче – Магдалина (кръстихме я на жената, която ни помогна да бъдем истинско семейство).

Не мога да повярвам, но при мен наистина проработи! Още не съм на себе си! Толкова много обичам този мъж, а той сякаш не ме забелязваше. Страх ме беше дори да го заговоря, а поканата за женитба дойде толкова бързо, че сега не разполагам с времето, което ми е необходимо да организирам сама сватбеното тържество. Две години гаснех по него и не смеех да му призная чувствата си. Положението ми се усложняваше още повече, защото той беше собственик на фирмата, в която работя като счетоводител. На малките ми знаци, че го харесвам, той не отговаряше по никакъв начин.

Може би не ги забелязваше, може би се притесняваше да направи крачката, защото нали ми е шеф, а най-лошата вероятност беше да не ме харесва. Една приятелка ми каза, че навремето Магда й помогнала да задържи гаджето си, когато са били в криза и ми даде координатите й.

На шега й писах – какво пък, най-много да загубя 36 лева, но пък целта си заслужаваше. В отговор тя ми прати един ритуал за привличане на любов, измислен специално от нея – магия с ябълка. Да си призная, когато го прочетох, се ядосах сама на себе си, че съм се вързала.

Но се бях хванала на хорото и го направих. Какво беше учудването ми, когато още на следващата седмица той ме покани на вечеря! Нататък вече знаете.

Ирина Колева, Пловдив

Преди 5 месеца се преместих да живея при приятеля си – аз съм на 22 години, а той – на 30. Дотук всичко добре, но той живее при родителите си. В началото ми беше непонятно как така мъж на толкова години живее при мама и тати, но той ми даде някакво обяснение…

май беше убедително и правдоподобно. Преди да заживея там често му ходех на гости. Майка му постоянно ме караше да остана там за през нощта, за ден-два, за повече, за постоянно… Обясняваше ми, че това би било прекрасно, че съм щяла да донеса радост в дома им и т.н. Въпреки милите й и добронамерени приказки за мен това беше недопустимо, защото винаги съм била наясно, че две поколения под един покрив винаги стигат до противоречия и търкания. Тя и приятелят ми обаче успяха да ме убедят, все пак с него сме решили да създадем семейство. Малко след като се преместих там (дни преди Нова година) се започна кошмарът. Свекървата взе да вдига невероятни скандали – за глупости: защо съм пила кафе след работа с моята приятелка, защо лъжицата е отляво, а не отдясно; как може той да харчи пари за мен; как така дрехите ще са подредени така, а не иначе и всякакви подобни глупости. Попаднах в толкова смешна и жалка история! Понесох толкова обиди, колкото за останалите 22 години не бях. То не бях к…ва, кучка, боклук, егоист, неграмотна и т.н., опита се да ме удари… дори с нож ми посегна – само да ме била стреснала. При всеки един скандал аз мълчах от уважение към приятеля си и защото все пак тя е на 72 години. Но последния път не издържах – на всяка дума отговорих, за всяка лъжа отвръщах с истината. Това я озлоби още повече и вече настъпи истинският ад. Тогава писах на Магда. Единствената ми молба беше, ако може да ми помогне да се отделим с бъдещия ми съпруг да живеем отделно. В противен случай просто щях да го напусна, не можеше и дума да става да остана под един покрив с тази жена. Магда ми прати природна магия – за привързване и любов. Направих я и му поставих въпроса ребром. Той вече не можеше и да помисли да ме загуби и се изнесохме на квартира. Вече сме семейство. Съпругът ми често вижда майка си – това е нормално и не му преча, но важното е, че я няма в къщата ми да ми трови нервите.

Весела Пехливанова, Плевен

По-стари »