Пенка Желязкова, 56г, Бургас. От доста години имам собствен бизнес. От самото начало ми потръгна – започнах с едно малко магазинче, после второ, трето. Сега са четири. Не винаги ми е било лесно, имала съм много трудни моменти, но винаги съм успявала да се справя. Мъжът ми почина, когато децата бяха малки. Сега, когато вече са големи много ми помагат и подкрепят.

Преди година, когато започна кризата,  изведнъж всичко дръпна назад. Малкият ми син катастрофира. Колко безсънни нощи прекарах … доста време беше в кома. Докторите го бяха отписали. Излезе от комата, наложи се скъпоструващо лечение в чужбина.
Бизнесът дръпна назад, затънах в заеми. Оборотът не вървеше, едва събирах пари за заплати. Плачеше ми се.
Междувременно от тревоги по малкия ми син, майка ми се поболя и влезе в болница. Един безкраен низ от проблеми. От ден на ден ставаше все по-лошо, а светлинка от никъде не се виждаше.

Добре, че приятелка ми каза за Магда, даде ми и адреса й. Магда ми изпрати два ритуала, които трябваше да изпълня и ми препоръча да си взема Личен Пентакъл. Съветите и насоките, съдържащи се в писмото й дадоха нова посока на живота ми. А с Пентакъла всичко си дойде на място

Синът ми вече е добре, размина се с инвалидната количка, здравето на майка ми също се стабилизира, а бизнесът е по-успешен, от когато и било.

 

 

Животът ми беше кошмарен микс от професионални и социални интриги. Защо бях въвлечен в тях, недоумявах. Дразнех се от това, че определени хора – „колеги“ ме следваха по петите във всичко, което правех. Точната дума е подражание. Завистта, комплексарщината, предполагам, са мотивът за действие на такива нискочели същества. Това, че са много, не ги прави по-поносими. Лично аз отказах да се примирявам с техните домогвалия. Да ми отнемат кадема, да ми затварят чакрите, да ме елиминират, за да са спокойкн в жалкото си осъществяване – това повече реших да не позволявам. Защото да ти крадат идеите, да ти копират думите, да следят да не излезеш едно рамо напред, не е нищо друго, освен опит за подмолно жалко себеутвърждаване.

За да не вампирясам окончателно, предприех адекватни мерки. Знам, че с такива нечовеци се занимават и справят само специалисти екстрасенси. Обърнах се към най-добрата, утвърдила се като маг, въздаващ заслуженото изчадията дяволови. Магда потвърди подозренията ми, че негативното въздействие от неприкритото незачитане, подражание и злепоставяне, е унищожително, да не кажа фатално за кариерата, здравето, дори живота.

Заедно предприехме редица противодействия, които не само неутрализираха злонамереното въздействие, но и овъзмездиха подобаващо зложелателите ми. Един по един всички заплатиха за преднамереното ми унищожение. Кариерата им претърпя крах, личният им живот зацикли, страдането от това ги сломи. Всичко, което ми причиняваха, се върна като бумеранг върху тях.

Светлозар Тодоров,30г., Велико Търново

Майка съм на ученичка в осми клас. Ходим с мъжа ми на работа и не бяхме съвсем наясно по колко време седи пред компютъра. Дори се радвахме, че като другите деца и тя се оправя безпроблемно с компютъра, а и както ни уверяваше, си търсела материали за уроците. Но детето ми започна да се заседява пред компютъра си през всичкото време на денонощието, с изключение на това, в което спи или е на училище. Съботите и неделите-също. Ако се отбие до кухнята, за да хапне, го прави набързо и отново се залепя за него. Ако я помолим де седне до нас, то тя го прави с нежелание, разсеяна е и нервничи.

В разговор спомена, че нищо друго не в интересува и това е нейният свят. За приятелски събирания, разходки, игри и други нормални забавления и дума не можеше да става. Побледня, лицето й стана изпито и обтегнато, очите – зачервени. Опитахме и с добро, и с лошо. Нищо. Гледаше ни невиждащо и само чакаше да я оставим на мира. Това продължаваше цяла една година Чела съм страшни неща за дългите занимания с компютъра, дори за зависимостта от него. Но едно е да четеш, а друго да го изпитваш на гърба си и да не си в състояние да повлияеш на нещата. Страхувахме се, че неадекватността й може да я наведе на непредвидими мисли и да я подтикне към необмислени действия. Още повече, че сподели голямото си разочарование от живота.

На тази възраст това звучи зловещо. А компютърът явно не беше решение, а по-скоро проблем.

Когато чухме, че компютърната зависимост е равносилна на тази от наркотиците и алкохола, направо се подлудихме. Губехме сякаш детето си. Другите зависимости се лекуваха с методи, които за нашета дъщеря бяха неприложими. Тя нямаше да се отдели от компютъра си за нищо на света. А и лекарства не са измислени.

Осведомихме се, че най-удачното лечение засега на наркозависимостта е чрез енергийно въздействие от специалисти екстрасенси. Хрумна ни, че и нашата зависимост може би ще се повлияе от това. И не се излъгахме. Пророчицата Магда успя да ни инструктира как да организираме ритуалите по разваляне на завсимости и ни снабди с протектор за енергийно въздействие, което да възвърне не детето нормалните влечения и интереси. Връзката с компютъра бе разсечена като със сабя. Тя е с него за час-два. Подобри настроението и успеха си.

Славянка Колева, Провадия

Майка ми е една от най-възрастните в блока ни и каквото и да правех да я предпазя от общественополезна дейност, за да не се нервира и да не се поболяла, не успявах да я спра. Това е по-силно от нея. Тя не може да търпи мръсотия и безредица в блока. Преди две години намери чистачка за стълбището. Тя е циганка, която живееше в къщичка до блока, но от доста време ги изселиха и разрушиха къщата им. Останахме с впечатление, че е разбрана и пъргава и я наехме. Всъщност майка ми я нае. Оттогава логично пое и отговорността за нейните действия. А тя използваше факта, че половината апартаменти се дадоха под наем и много-много другите не я контролираха. Започна да прескача някое и друго почистване и миене, да води родата си в избата и да се разполага в блока като у дома си. Замрънка за увеличение на парите. Лъжеше обаче, че е идвала да чисти.

Повечето съседи си пазеха нервите и се правеха на чукнати. Нехаеха за ставащото. А може да са се пазели от нещо , което ние не знаехме. Например, че като от огън е трябвало да се пазим от циганско проклятие.

Майка ми се разправяше с нея, наговори й куп истини и упреци и реакцията не закъсня . Въпросната Гюла озлобя страшно и започна да ни гледа на кръв. Нещата станаха непоправими, когато майка ми й заяви, че я уволняваме. Циганката в прав текст изстреля най-лютите проклятия, които съм чувала, но които не успях да запомня точно.

Попритеснихме се доста, но беше късно за връщане назад. Аз се опитах да пооправя нещата , но злата жена беше гневна и ядосана до немай къде. Отиде си и повече не я видяхме. Но се оказа, че аз съм отнесла проклятието. Защото се влоших ей така, от никъде. Нищо в тялото ми не ми се подчиняваше и от нищо не ми минаваше. Личната лекарка констатира нерви и стрес и направи каквото можа, но аз се чувствах странно, мъчеше ме безпокойство и чести прилошавания.

Нямах сили да подължавам така и се вкопчих в идеята за някоя врачка. Така наричах жените, за които знаех, че помагат в такива случаи. Сега с цялото си уважение ги наричам гадателки и екстрасенси, защото категорично считам, че подобрението си дължа на една от тях – Магда, която за мен е най-добрата. Тя ме освободи от проклятието с много точни и правилни препоръки за извършване на ритуални действия за възвръщане на старото ми необременено състояние. Благодарна съм й много, че ме избви от адското неразположение и страх за съдбата ми.

Силвана Нончева, 44 г., Пловдивско

Преди година катастрофирах. За щастие не пострадах сериозно и бързо се възстанових, но не и психически. Травмата от преживения шок си остана. Ужасявах се от мисълта, че трябва за седна зад волана.

Регионален мениджър съм в голяма фирма и работата ми изисква ежедневни пътувания. Около два месеца колега от фирмата ме придружаваше по време на пътуванията, но това не можеше да продължава вечно. Трябваше на избирам – или да напусна или да се справя с проблема. Консултациите ми със специалистите не дадоха задоволителни резултати.

Опитах всичко – врачки, екстрасенси, леене на куршум … напразно. Реших да пиша и на Магда. Не закъсня и отговора. Изпълних стриктно всички инструкции, съдържащи се в писмото. Редовно изпълнявах и ритуала, който ми изпрати и резултатите не закъсняха.

Преодолях страха от шофирането, а от скоро енергийно заредения GSM-протектор на Магда е неизменно с мен. Дава ми допълнителна увереност и спокойствие.

Радостина Пеева, гр. Стара Загора

КАКВО КАЗВАТ ХОРАТА ЗА ТАЛИСМАНА НА МАГДА МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК.

Живеем в свят на очевидности, но той не изключва вярата ни в Бог, в свръхестествени сили или просто в някакви сили. Животът понякога ни напомня за тъмната и неразгаданата си страна. Обърква се или напълно се обезсмисля. Уповаваме се на Бог, но търсим обяснение и спасение от хора като нас, но със свръхестествена дарба. Но винаги ли попадаме на призваните сред тях?

Аз досега сигурно не намерих такъв, щом след черна серия от нещастия в семейството ми, не само не разреших недвусмислено житейските си проблеми, но се изправих пред най-голямото изпитание за една майка. Да гледам как непълнолетният ми син заживя в кошмара на нелепи и фатални обстоятелства. Заболя от рядка кръвна болест, а в резултат на шок от смъртта на познато момиче (пред очите му), изпадна в депресия. Стигна се дотам, че започна да говори за самоубийство.

Чрез познати се свързахме с няколко нашумели екстрасенси, но техните действия имаха обратен ефект. Само споменаването на възможността да продължаваме да търсим подобна помощ, го дразнеше и обезсърчаваше, а междувременно ситуацията се усложни. Вече не ходех на работа и стоях вкъщи да овладявам всяка нова криза или да предотвратявам най-лошото.

Интуицията ми ме наведе на мисълта за точния човек, способен да помогне в конкретната ситуация. Интересувах се без знанието на сина си, който нямаше сили да понесе още едно разочарование. Спрях се на Магда, която даде напътствия за действия, извършващи се без знанието на Веселин (сина ми). Съветите й имаха съвсем човешка цена, а това беше важно, тъй като досега изразходвахме доста пари.

Скоро депресията започна да отшумява. Остана известен страх да не се върне отново в живота му, но това (според думите на спасителката му) е признак на възстановено душевно здраве, тъй като проявява инстинкт за самосъхранение.

Огромни благодарности, Магда! Пожелавам моя късмет и на другите в беда.

Мариана Господинова, 45г., Перник