Последните няколко месеца бяха кошмарни за мен. Мъжът ми много често дава нощни смени и се налага да оставам сама за през нощта в тези дни. Това обаче се оказа огромен проблем. Когато съм сама до към 11-12 часа нямаше никакъв проблем, но след това изпадах в луда параноя. Затварях плътно всички врати и прозорци, защото ме беше страх, че някой може да влезе. Всички вътрешни врати бяха широко отворени и всички лампи светнати. Правя го с цел ако някой се промъкне да го видя или поне кучетата да го усетят. Живея в блок на последния етаж и едва ли има реална опасност от подобно нещо, но помня като малка как имаше бум на кражби на последните етажи чрез алпинисти. Всяка вечер когато останех сама се сещах за тези неща.

Не исках да се отдавам на такива мисли, защото знаех че по този начин мога само да предизвикам нещата, но не знаех как да се отърва от тях. Освен страховете ми когато оставам сама за през нощта, придобих и други – когато си лягах с мъжа ми не можех да спя спокойно, защото през цялото време си мислех дали заключих вратата, дали изключих котлоните и т.н.

Свекърва ми пое нещата в свои ръце. От много време когато има проблем се допитва до Магда за съвет. Писала й и за моя проблем. Магда изпрати ритуал, който трябваше да изпълнявам всяка вечер за да се освободя от страха. Наистина започнах да се успокоявам, нямаше го онзи панически страх, който ме обземаше всяка вечер. В последствие не остана и следа от страха. Сега спя нормално в нощите, в които оставам сама вкъщи, при изключено осветление и широко отворени прозорци!

Мая Иванова, 28 г

На 32 години съм и от известно време започнах да изпадам в панически страх – ставаше ми лошо, започвах да си въобразявам, че ще умра и т.н.

Ходих на психиатър, изписаха ми една торба хапченца. Чувствах се много добре докато ги пиех и известно време след това.

Скоро всичко започна да се повтаря с нова, по-голяма сила. Страхът ми се засили – страхувах се да шофирам, дори мисълта да се возя в кола ме побъркваше, страхувах се да остана сама вкъщи. Отново ходих на психиатър, но този път лекарствата, които ми предписа, не помогнаха. И така се започна едно ходене от доктор на доктор. Състоянието ми се влошаваше, а традиционната медицина не даваше никакъв резултат.

Чувала съм за Магда, знам, че е помогнала на хиляди хора, но не знаех дали ще успее да помогне и на мен. Беше ми последната надежда. Изпрати ми ритуал, който да правя всяка нощ. Изпълнявах ритуала стриктно в продължение на един месец. От ден на ден чувствах как страхът лека-полека ме напуска.

Сега шофирам съвсем сама в пиковите часове, оставала съм по цели нощи самичка, но страхът, който преди ме сковаваше, вече го няма. Благодарение на мъдрите съвети и ценните насоки, които ми даде Магда, станах по-уверена със собствените си сили.

Добрата новина е, че от девет години нямам панически атаки. Сега съм на 57 години и повече от 20 бях обсебена от тези пристъпи. И това бяха моите най-хубави години. През това време аз имах агорафобия, страхувах се да напускам жилището си сама, този ужас ме преследваше много години. Сега ще се върна назад и ще ви разкажа, как започна всичко и как, благодарение на силната си вяра, се измъкнах от този обръч. Паническите атаки стартираха през 1978 година. Внезапно, както си седях на бюрото, ръцете ми започнаха да треперят и сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Цялата плувнала в пот, едва успявах да си поема дъх.
Постепенно започнах да губя доста неща – загубих работата си, колата, къщата (продадох я, за да имам пари за алкохол). Пристрастих се към алкохола, защото когато пиех, не чувствах страх. Разбира се, това не бе решение. Писах на Магда. В отговор тя ми прати ритуал, който да правя на свещ всяка нощ в продължение на месец. Но като че по-ценни бяха мъдрите съвети, които ми даде. От тях научих много неща за моето страдание и сега на моите 57 години съм обиколила доста места по света, имам свои собствен бизнес, не много голям, със своя собствена история, носещ ми удовлетворение. Не можах да родя собствено дете, но си осинових едно момиченце, което е моето истинско щастие. Невероятно умно дете, което ме научи да бъда истинска в отношението към света. Дава ми толкова много обич и ме зарежда с енергия. Когато я осинових бе на 6, сега е на 14. Обичам я много. През тези 20 години, докато живеех с паниката, не успях да създам нито една истинска връзка с мъж. Но вече от две години имам свой съпруг. Минах през ада, живях там 20 години. Сега, когато говоря за паническото разстройство, сякаш говоря за друг човек, който го е преживял, а не аз самата. Вярвайте в себе си и не се отказвайте. Паниката ще си отиде, пък макар и бавно, но ще бъде завинаги!
Цецка Л., София

« По-нови