Магда ме спаси от депресията и ме дари с дете
Преди три години загубих детето си. Веднага след загубата просто не исках да живея. Нямах желание за абсолютно нищо. Само чаках да си дойде мъжът ми от работа и започвах да плача. През деня се сдържах, тъй като не исках родителите ми да виждат колко ми е тежко. Като за „разнообразие“ започнах един ремонт. С чук избивах плочките от пода, с всичката ярост, на която бях способна. Мислех, че ще ми олекне, че поне да момент ще забравя случилото се, но … уви!
Баща ми влезе в болница за операция с много страшна диагноза и съвсем се сринах. След ремонта/3 месеца по-късно/ започнах работа. Тогава времето потръгна малко по-бързо. На петия месец ходихме до Париж. Обожавам да пътувам, винаги сме правели с мъжа ми големи обиколки и това ме е правело щастлива. Нищо подобно. Този път бях толкова вяла. Все си мислех, че не ми е там мястото, а че в този момент трябваше да съм си у дома и да сменям памперси…
От депресията ме измъкна Магда. Свекърва ми се свързала с нея и й обяснила колко тежко приемам загубата и я помолила за съвет. Магда изпратила два ритуала, които свекърва ми изпълнявала без мое знание. Наистина се чувствах по-спокойна, не бях толкова изнервена и започнах да гледам по-ведро и оптимистично, макар, че болка си остана, тя никога няма да изчезне. Просто не знаех, че причината затова е Магда. Не след дълго заченах отново, този път всичко бе наред и след девет месеца родих една прекрасна дъщеря. Чак тогава свекърва ми ми каза, че редовно е изпълнявала ритуалите, които Магда й изпратила, без мое знание. Толкова съм благодарна и на двете. Животът ми отново придоби смисъл, гушкайки малката се чувствам толкова щастлива и пълноценна.
Боряна Доробанова, 30 г, гр. Русе
