ср. юли 17th, 2019

Магда: ясновидство, хороскопи

Известната глухоняма ясновидка Магда вече дава отговори и персонално, а не само от страниците на вестниците

С помощта на Магда намерих любовта, след като приятелка ми отне съпруга



Бяхме три приятелки от училище. Омъжихме се една по една и всяка потъна в грижи по дома и децата. Виждахме се обаче често и си помагахме. Мъжете ни се сприятелиха. Подкрепяхме се във всичко.

Доскоро мислех, че семейството е най-важното нещо. Но моето постепенно се оказа голямо разочарование. Мислех, че вината е в мен, тъй като останах без работа и сякаш бях в тежест, най-вече на съпруга си. Мъжът ми се оказа доста находчив и завъртя търговия. Спечели пари и разшири бизнеса си. Децата пораснаха и си хванаха пътя. Вкъщи обаче обстановката стана тягостна. Мъжът ми се прибираше от работа и още щом ме видеше, от вратата, започваше да ме навиква. Превърнах се от домакиня в слугиня. Стараех се да угодя, но той все беше недоволен .Беше се превърнал в алчен грубиян. Ужасно ме беше срам да споделя унижението, на което бях подлагана, с приятелките ми.

До деня, в който една от тях не ми се обади по телефона и не ме попита направо дали знам какви ги върши моят хубостник. Вместо да й благодаря за загрижеността, аз й се сопнах и й казах, че не е нейна работа да се бърка в семейството ми.

Един ден просто проследих мъжа си. Не беше трудно да го изловя – та той въобще не се криеше. В заведение на две преки от дома ни през витрината го видях усмихнат до уши, любезен. Срещу него седеше едната от моите дългогодишни приятелки. Сърцето ми спря. дните след това ми се губят. Разведох се и останах сама. От депресията ме извадиха децата ми. Предложиха ми помощ Най-много ми помогна дъщеря ми. Свърза ме с прочутата гадателка Магда.

Тя ма посъветва да не се отказвам от себе си и от щастието си. Предсказа ми голяма любов (аз съм на 54 г) и ме снабди с талисман за привличане на вниманието. Намерих си работа, нови приятели, започнах да се грижа за себе си. И ето че ме срещна любовта, а аз си мислех, че това е невъзможно.

Но се случи. Минаха вече шест месеца от онова кафе, на което новият ми приятел ме покани една събота. Ние още чувстваме опиянението от тази първа среща.

Дима Василева, Малко Търново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.