Ако не болестите и войните, то климатът със сигурност ще убие човечеството

Напоследък нашата планета буквално е залята от вълна природни катаклизми, свидетелстваща, че светът навлиза в епоха на климатична нестабилност

Според прогнози на Международното геологическо общество съвременният ръст на сеизмичната активност на Земята е само началото. Мощни земетресения периодически разтърсват планетата. В Пакистан например за относително кратък период има няколко десетки земетресения, а броят на жертвите се изчислява с хиляди.

Мнозина от учените, не само биолози, но и други специалисти в областта на биологията, са склонни да обвиняват за всички климатични промени и природни катаклизми самия човек. Несъмнено ролята на парниковия ефект, който има непосредствена връзка с промишлената дейност, е много голяма. Но освен това съществуват и други фактори, които оказват не по-малко влияние върху климата и природата.

Учените отдавна са доказали, че нашата планета все повече забавя скоростта си на въртене около собствената си ос. Доказателство е ежегодното добавяне по 1 – 2 секунди към дължината на денонощието. Според някои специалисти именно този фактор е основната причина, водеща до нарушения в енергийния баланс на Земята. Нещо повече, някои дори са уверени, че в момента тя се намира в първия стадий от глобален преходен процес.

Още в началото на миналия век учените отбелязват, че земното магнитно поле започва да отслабва, а през 80-те – 90-те години е установено и трайно намаляване на честотата на оборотите

Установено е, че забавянето само с 1 секунда на скоростта, с която планетата се върти, води до изхвърляне на голямо количество топлинна енергия, стотици пъти превишаваща обема на енергията, която се отделя в процеса на промишлената дейност на цялото човечество. Ако се вземе под внимание фактът, че всички земни процеси са определени от космическите цикли, които, от своя страна, зависят от положението на Слънчевата система в Галактиката, може да се предположи, че в момента човечеството е изправено пред опасността от нов всемирен потоп.

И Слънчевата система, и нашата планета се движат по елиптични спираловидни траектории в Галактиката. Малкият времеви интервал, който определя галактическите цикли, е равен на 26 000 години, а големият интервал на спиралата е 200 – 210 млн. години. Така полу-цикълът се получава с продължителност 130 столетия, което практически точно съвпада с времето на последния потоп.

Не предизвиква съмнения, че това е реален факт, тъй като събитието е отбелязано не само в митологиите на почти всички народи по планетата, но и в Библията.

Учените са установили с голяма доза точност датата на Всемирния потоп – 11 100 г.пр.н.е. С други думи, ако се вземе предвид, че нашата планета се развива от 400 000 години, за този времеви отрязък е имало 30 потопа. В такъв случай съвременният човек ще бъде свидетел на началото на 31-вият.

Няма коментари

Добавете коментар