Защо ни е толкова трудно да повярваме в преселението на душата?

Преселението на душата е мисълта, която е пътеводна светлина на източните народи

преселението на душата

Независимо че вярата в преселението на душите е широко разпространена сред населението на азиатските страни, изповядващи будизма и индуизма, както и сред представителите на африканските племена, американските индианци и коренните жители на Крайния север, тя не е популярна сред западното общество.

Колониалната политика, която би могла да донесе на европейците нови знания, е насочена единствено към материално обогатяване. Духовното наследство на покорените народи не интересува никого освен изследователите. И едва в края на XIX век проникването на източната култура и създаването на теософските общества, проповядващи езотерични учения, запознава западния човек с теорията за безкрайното прераждане.

В голяма степен това е свързано с твърдите догми на християнството, отхвърлящи възможността за превъплъщение на душата

Векове наред църквата подлага на гонение всяко инакомислие, което 6 в разрез с официалното учение. А до приемането на християнството езическите племена, обитаващи териториите на съвременна Европа, вярват, че след смъртта душите на предците им продължават да живеят на земята, все-лявайки се в дървета или животни. И с времето отново
се възраждат в телата на потомците си.

ОТ ПИТАГОР ДO ВОЛТЕР

Знания за преселението на душите могат да се открият в религиите на Древен Египет и Месопотамия. Евреите вярват, че душата на починалия след няколко поколения отново се въплъщава в представители на своя род. В Древна Гърция учението за преселението на душите също е широко разпространено. Великият математик Питагор е негов убеден привърженик и дори твърди, че помни свои минали въплъщения. В реинкар-нацията вярват и философите Платон и Сократ.

А и ранното християнство не е така категорично в отричането на преселението на душите. Известни богослови от III – IV век, сред които особено се откроява Ориген, споделят идеята за реинкарнацията. Те твърдят, че душата се намира в човешкото тяло подобно на руда в топилен котел. Преминавайки през пъкъла на страстите, тя се изчиства. И ако е склонна към зло, след края на живота в човешкото тяло преминава в растение или животно, докато не се изчисти. Това силно напомня ученията на индуисти и будисти.

И едва през VI век по личната инициатива на византийския император Юстиниан църквата анатемосва последователите на Ориген. Оттогава всички, които изповядват вярата в преселението на душата, са
преследвани. А няколко века по-късно на територията на Западна Европа лумват кладите на Инквизицията. През 1600 г. в пламъка им загива Джордано Бруно, изповядващ множествеността на световете във Вселената и възможността за преселение на душите.

С настъпването на епохата на Просвещението великите мислители отново повдигат въпроса за възможността за реинкарнация. За нея пише в трудовете си и Волтер. Сред аристокрацията се разпространява модата на спиритичните сеанси, по време на които не само се правят опити за общуване с духове, но и присъстващите искат да узнаят своите минали въплъщения.

Няма коментари

Добавете коментар