В огледалото на другия – как да приемем себе си?

„Приемете себе си“ -парадоксално твърдение, което изглежда измамно дълбокомислено

Какво ли не измислят  философите! Оглеждаме се в огледалото – познати до болка. Но парадоксът е, че често отражението не сме ние, а онази карикатура, която участниците в експеримента възприемат за свой точен портрет.

Да приемеш себе си такъв, какъвто си, е много трудно. Защото първо трябва да разбереш кой си. Да се огледаш без парченцето огледало, глождещо окото ти. И да се откажеш от излишните възторзи за собствената си персона, които с нищо не са по-добри от самобичуването.

Оскар Уайлд например много обичал себе си – хранел се с изискания ястия, пиел скъпи вина, обличал се в модни дрехи. Но тайно знаел и помнел, че баща му като малък не го наричал по име – Оскар, а с думата „Нищо“. И това „Нищо“ все пак намира начин да се накаже за своята нищожност – попада в затвора и губи всичко. Уайлд умира в евтин хотел, беден и уродлив, без да може да приеме самия себе си. И без разкошните дрехи и скъпоценности, без дворци и успех в обществото, без възторжени похвали става именно „Нищо“. И предпочита да умре.

Да приемеш и разбереш себе си, не е възможно без участието на „емоционално значим друг“

Този, който ще нарисува портрета ти правилно, а още по-добре – да го фотографира. Когато няма друг, прибягваме до интроспекция – самоанализ. Водим дневник, пишем постове в социалните мрежи, ровим се в себе си и анализираме своите постъпки и мотиви. Често това завършва със самонаказване. Емоционално значим може да бъде онзи, който безусловно ни обича или безусловно ни приема – с всичките ни дивотии и странности. Спокойно и доброжелателно, помагайки ни да поправим едно, а друго да разберем. Не у нас самите – личността не се поддава на „преустройство“, а в нашето поведение, в постъпките ни. Мъдрият психолог, доброжелателният психотерапевт, хуманистът философ – именно това е значимият „друг“, способен да ни помогне в трудните минути на съмнения или отчаяние.

Има сигурен начин да разбереш и да приемеш себе си – това са външните обстоятелства, когато не ни е до самоунищожение или до самомнение. Когато всеки струва точно толкова, колкото струва. И не бива да се наказваме цял живот за крушите или за моментната слабост – главните изпитания предстоят. А събитията в живота са своеобразна тренировка и репетиция, те ни помагат да поправим недостатъците си и да победим пороците си, за да можем след това да кажем: „Сега зная кой съм аз. И мога да се разбера и да простя“

Няма коментари

Добавете коментар