Зла съдба очаква клетвопрестъпниците.Научете защо!

Клетвопрестъпниците ги очаква зла съдба заради думите, които изричат без да се замислят

клетва
Когато искаме да помогнем на близък човек, трябва да помним, че всеки има своя съдба и никой не е успял да облекчи участта на другия, жертвайки собствената.

Когато някой казва, че ще отдаде живота или душата си за някого, обикновено не живее дълго. А ако се кълне в здравето на децата си, при нарушаване на
клетвата те плащат с най-скъпото – със здравето си. Ако човекът се кълне в родителите си и наруши дадения обет, нещастията се стоварват върху възрастните в семейството, а чрез тях бива наказан и този, който е дал клетвата.

Думата клетва произлиза от кълна, проклинам. Може да означава и даване на определено обещание или поемане на задължение. Но едно е очевидно: като нравствена категория, клетвата налага върху хората определени ограничения.

В стари времена, когато човекът е давал клетва пред Бога и я е нарушавал, на вратата на дома му със свещ прогаряли огромно разпятие. Клетвопрестъпникът целувал кръста и произнасял специална молитва, след което изяждал толкова шепи пръст, колкото са краищата на разпятието. Смятало се, че ако клетвопрестъпникът остане жив, това означава, че Бог му е простил; ако ли не – значи няма прошка за него.

Пословицата гласи: „Където е клетвата, там е престъплението!”. Клетвопрестъничеството се смята за тежък грях, В Свещеното писание се казва, че давайки обет Богу, трябва непременно да го изпълним, иначе сме грешни пред Бога. Пророк Еклесиаст казва, че по-добре да не се кълнем, отколкото да нарушим дадената дума.

Христянинът клетвопрестъпник, дори разкаял се, е подлаган на десетгодишно отлъчване от църквата. Православието го причислява към смъртните грехове, за които отговорност носят дори потомците на грешниците. Много хора дават клетви и днес.

Наистина, никой не изгаря на клада клетвопрестъпниците, затова пък самите те, осъзнавайки, че са нарушили обета си, се обръщат за помощ към знахари и гадатели, които да ги освободят от дадената дума.

„Кълна се в децата си”, „Кълна се в Господа”, „Кълна се в здравето си”… Подобни обети често играят ролята на своеобразен коз при изясняване на отношенията с партньора. С тяхна помощ някои се опитват да произведат желаното впечатление и да спечелят спор. Спора може и да спечелят, но със сигурност ще изгубят войната със съдбата. Защото такива клетви винаги се обръщат срещу този, който ги произнася, както и срещу близките му…

Няма коментари

Добавете коментар