Общуването с мъртвите – все още загадка и мистерия
Общуването с мъртвите винаги е привличало любителите на езотеричното и мистериозното
Някои хора твърдят, че могат да разговарят с починали хора с помощта на специална радиоапаратура.
През 1969 г. в британското градче Джерардс Крос се появява латвийски лекар със солидна колекция от аудиозаписи. Той твърди, че от години изучава възможността за общуване с мъртви и в хода на експериментите успява да установи контакт с Хитлер, Сталин, Мусолини и други известни личности, починали през XX в. Записите (а те са 72 хиляди) съдържат гласове от „онзи“ свят.
Латвиецът се казва Константин Раудив и в експериментите си използва техника, наречена „електронно проектиране на гласа“. Сеансите на общуване с духове се провеждат по следния начин: докторът задава въпроси, които записва с магнетофон. При прослушването на записа през шума и смущенията понякога улавя нещо, напомнящо човешка реч.
Раудив описва резултатите от изследванията си в книга и я занася на свой познат издател – Колин Смит. Смит е заинтригуван, но за да бъде издадена, той трябва да убеди шефа си, че не става дума за измама. С тази цел са организирани няколко сеанса по „общуване с духове“, на които са поканени шефовете на издателството. На един от сеансите успяват да чуят гласа на пианиста Артур Шнабел, с когото някои от присъстващите се познават лично. Книгата излиза на бял свят под названието „Пробив“ и налива масло в огъня на масовото увлечение по спиритизма през втората половина на XX век.
В наши дни от „електронното проектиране на гласове“ се увличат ловците на привидения по цял свят. На тази техника са посветени стотици интернет форуми, където сериозни и образовани хора напълно отговорно разказват за своя опит на „общуване“ с отвъдното.
В своята книга Константин Раудив твърди, че Хитлер разговаря с него на латвийски език. Когато го питат как така – та фюрерът не е знаел латвийски, докторът отговаря, че най-вероятно става дума за кражба на личността. Не е задължително духовете да казват истината – някои биха могли да се представят за известни хора, за да имат възможност да общуват със света на живите.