Наука против религия – проблемът е в нашия мозък

Наука против религия – това тежко „сражение“ между два в много отношения противоположни възгледа, продължава векове наред

религия
Сблъсъкът между каноните на вярата и научните факти в обяснението на света около нас води корените си назад във времето и най-ярко се проявява днес в споровете между двете теории: на еволюцията и на креационизма. Учените от Университета „Кейс Уестърн Резерв“ твърдят, че корените на този конфликт се крият в структурата на нашия мозък…

Предишни научни трудове с използване на магнитнорезонансна томография показват, че мозъкът притежава аналитична невронна мрежа, която позволява да мислим критически, и емпатическа мрежа, която помага на човека да съчувства на другите. Идеята за съществуването на „противоречие“ между областите на мозъка е известна :като „противоположна доменна хипотеза“.

Когато е необходимо критическо мислене, то се потиска от работата на емпатичната част. А когато са необходими разсъждения за морала, те се приглушават от аналитическата мрежа.

Вярата във висшите сили се стреми да накара да работи „по-чувствителната“ мрежа на мозъка, като при това изключва по-аналитичната област. А аналитичното мислене за физическия, материалния свят има противоположния ефект, смятат авторите на изследването.

„Изследванията в областта на когнитивната психология показват, че вярващите хора – било то религия или духовни практики, не са така умни като другите – разказва проф. Ричард Бояцис. – Нашите изследвания, от една страна, потвърждават това статистическо съотношение, но в същото време илюстрират, че вярващите са по-силно просоциални и съпреживяващи“, добавя той. В серия от осем експеримента учените доказват, че по-чувствителните хора обикновено са религиозни.

Изследователите установяват, че атеистите проявяват черти, свойствени на психопатите. Повечето психопати се класифицират като такива поради липсата на съчувствие към останалите хора.

Но защо конфликтът между науката и религията с времето толкова се изостря?
„Поради това, че мрежите се потискат една друга. Те могат да създадат две крайности. Признавайки, че така работи нашият мозък, можем да внесем по-голям баланс в беседите с участието на представители на науката и на религията“, казва Бояцис.

Изследователите добавят, че хората „са конструирани“ така, че могат да използват и двете „страни“ на своя мозък. А значи всеки може да примири у себе си двата възгледа за света.
„При определени обстоятелства религиозните убеждения могат да съдействат положително на научното творчество. Мнозина от знаменитите учени са били религиозни. И разбира се, достатъчно интелигентни, за да видят, че причини за конфликт няма“, казва изследователят Тони Джек. Той се базира на книгата на Барух Аба Шалев „100 години Нобелови награди“, в която се отбелязва, че от 1901 до 2000 година 654 Нобелови лауреати, или почти 90 процента, са принадлежали към една от 28 световни религии. Останалите 10 процента са атеисти, агностици или волнодумци.
„Можеш да бъдеш и религиозен, и много добър учен“, заключава Тони Джек.

Няма коментари

Добавете коментар