Без вина виновна!

Понякога нямаме вина за онова, което ни се случва

кавга
Моята история не е любовна. Любовта отдавна е спряла да ме интересува, поне що се отнася до мъжете. Имам си детенце, което да обичам, и това ми стига. Моята история е за една вина. Вина, която аз нямах, но ми беше приписана.

Имам по-голям брат, който, за разлика от мен, си има семейство, къща и всичко, което е необходимо. Аз съм малко бохем, и подобни неща не ме интересуват особено. работя, имам си и дом, но не се втилясвам толкова. Стана така, че един ден с него се скарахме. Дребен повод, нищо и никаква работа, но скандалът беше голям. След това дълго време не си говорихме.

Писах на Магда именно поради тази причина – този скандал ми тежеше. Не исках да е така, исках да знам кога нещата между нас ще се оправят, какво да направя, аз ли първа да подам ръка… Все неща, които тогава не можех да премисля. Магда беше много изчерпателна в отговора си. даде ми много ценни съвети. от нея разбрах, че каквото и да става, каквото и да се е случило, човек поне веднъж трябва да преглътне гордостта си и да намери път към другия. Ако пък онзи друг човек не разбере и не оцени жеста – това си е за негова сметка.

Сега моята душа е спокойна. С брат ми отново си говорим, макар и комуникацията малко да скърца. Но… по-добре така, отколкото да не сме си продумали и дума…

Живка Йончева от София

Няма коментари

Добавете коментар