Литотерапията – терапия с полускъпоценни камъни
Когато изберете „своя“ камък, е време да го накарате ефективно да работи
В резултат на изследвания на учени минералози е установена връзката между особеностите на кристалната решетка на скъпоценния камък и характера на човека, използващ го за лечение.
Например лазуритът, със своята кубическа кристалографска решетка, предпочита хора, които ценят умерения живот. А за любителите на резките обрати на съдбата е по-подходящ тюркоазът: неговата кристална решетка е максимално „извита“.
Освен литотерапията, основаваща се на енергетичното въздействие на скъпоценните камъни върху биополето на болния, в последно време се появи още една разновидност на лечението с минерали – стоунтерапията. Тя съвместява астралното въздействие на кристалите с използването им за масаж и загряване. За лечебните свойства на докосването
на камъните до тялото на човека са знаели още тибетските монаси. В Месопотамия лекарите поставяли върху тялото на болния малки горещи кристали.
Древните смятали, че само специални хора могат да превръщат камъните в лечебни и да им дават допълнително сила. Затова много често се използвали заредени камъни, като зареждането на самите камъни ставало по няколко различни начина. Най-често се използвал камък зареден от велик жрец, магьосник или лечител.
Още преди няколко столетия японски монаси съставили подробен трактат за лечебната сила на горещите скали. В древен Китай масажът с нагрети полирани камъни бил прерогатив на императорските особи, защото се смятало, че системното му използване дарява изключителна плодовитост и дълголетие.
