Третото око – божествения знак

Третото око, нашата вътрешна душа ни кара да си задаваме въпроси от рода на Кои сме, откъде сме и за какво сме създадени

third-eye
Какво е „Аз“? Всеки си е задавал тези въпроси поне веднъж в живота. Можем да разглеждаме нашия свят като реалност, обозначавайки себе си като „вътрешен наблюдател“, и да изучаваме действието на известните и понятните ни закони. Макар че, разбира се, човечеството все още е далеч от разкриването на всички тайни на мирозданието.

Да допуснем, че сме създадени от Бог, при това не е важно какво разбираме под това понятие днес: извънземен или мистична същност. Интересното е, че ако въведем страничен наблюдател – например Бог, той ще ни вижда ли по същия начин, както ние виждаме себе си? Здравият смисъл подсказва, че да. Защо? Защото за него нашият реален свят не е хаос, той трябва да различава всичките му състояния и да разбира законите, по които тези състояния се променят.

Следователно Бог би трябвало поне малко да прилича на нас. Защото и самият Той, и неговият „Божествен“ свят са част от по-сложна система, включваща и нашата реалност. За него нашият свят е просто подсистема и при това доста нестабилна.

Човекът винаги е усещал върху себе си погледът на това невидимо „око“. Може би затова хората от хилядолетия изобразяват своите божества в човешки облик. Или поне във вид на същества, в които има поне нещо човешко. Интересното е, че „доживелите“ до наше време богове обезателно имат физическо тяло – например трите тела на Буда или тялото Христово. Този възглед за света ни устройва, защото е логичен, а следователно и разбираем. Някой е създал някого. След това този, който е създаден, сътворил друг и т.н. по веригата, докато не стигнем до нивото на човечеството – Бог. Но въпросът си остава открит: коя от двете (или множеството) реалности действително съществува – нашата или на създателя?

Няма коментари

Добавете коментар