Как да бъда щастлива, като постоянно ми завиждаха?
Хорската злоба и завист нямат почивен ден
В това се убедих след като се преместих да работя в един относително малък град. Предпочитам да запазя личността си в тайна, защото точно си отдъхвам от хорски приказки.
Аз заминах да работя по специалността си в този малък град. Бях в малък колектив, предимно от жени. Освен това бях и най-младата. А също така идвах и от столицата. На мен това никога не ми е правило впечатление кой откъде е, какъв е, какво има и какво може. Важното е било, и все още е, да се разбирам с хората.
Но, явно не ми е било писано така. Когато реших да споделя своя проблем с гадателката Магда, аз бях обект на непрестанни клюки и доноси. Още в първите редове на писмото Магда ми пишеше час по-скоро да си събирам багажа и да се махам оттам, защото всичката тази негативна енергия най-малкото може да ме разболее. И така си беше! Аз вече бях започнала да се чувствам зле.
Можете да си представите на какво съм била подложена – сплетни, клюки, пренебрежение… А си мислех, че хората от малките градчета и от селата са гостоприемни…Явно съм грешала…
Колкото и да ми беше мъчно, трябваше да напусна, но пък малко след това си намерих друга, много по-добра работа в София. Благодаря на Магда за съвета, както и за хубавото гадание, което ми направи.
