Провал е заглавието на моя живот
Животът ми, доскоро, беше пълен провал
Всичко ме води към него, дори задънените улици. Всяко мое начинание бе обречено на смърт, всеки порив сграбчван от съдбата и убиван в зародиш. В началото си мислех, че проблема е в мен, както си беше донякъде. Моята вятърничевост отвяваше амбициите ми още преди да са се зародили в главата ми. Бях като номад. Местех се място на място, от идея на идея. Някаква градска пеперуда, за която имаше единствено сега, а после бе променлива.
Когато притежаваш подобен характер е трудно да накараш хората да ти вярват. Може би това е най-тежкото от цялата работа. Чувството е все едно непрестанно да спринтираш към някаква размита цел, която дори не си сигурен, че виждаш. Идва един момент, в който се уморяваш. Когато този момент дойде при мен, аз рухнах. Изпаднах в депресия и тогава движението ми замря. Имах нужда от помощ, имах нужда да разбера какво става с мен, имах нужда някой да ми каже, че ще се оправя. Не исках да слушам постоянните обвинения и предсказания как съм щяла да свърша, като отрепка. Открих отговорите на всичките си въпроси в Магда. Тази жена излекува душата и съзнанието ми. Нямам представа как го направи, а и да знаех вероятно нямаше да ви кажа…това е като тайната подправка на всеки велик готвач. Добре съм, сега съм добре..Магда се погрижи за това. Благодаря!
Й.Р.
