Да останеш в бизнеса, след като сам си си навредил
Наследих бизнеса на баща си така скоропостижно, както го отне от нас смъртта му. Такова наследство е равносилно на богатство само ако успееш да го управляваш. Бях още студент, а и не добих своевременно практически опит. Пропуснах да получа ценни уроци от баща си. Поех работата и доста наивно сметнах,че екипът му е достатъчна гаранция за успеха ми. Работата всъщност си вървеше, до едно време. В един момент се наложи да взема еднолично решение. Предстоеше ми да сключа сделка с близък приятел.Семейството ми и подчинените ми(сега е ясно – били са прави)ме съветваха да не се поддавам на емоции. Направих компромис от етични съображения. Неуспехът не закъсня, но сметнах,че загубите са незначителни и мисълта за тях я пратих в миналото. Скоро нещата с бизнеса ми сочеха едва ли не фалит, споходиха ме и семейни неприятности, като капак и болести. Откриха ми се няколко фронта.
Някак изневиделица ми попадна една статийка в дребно вестникарско каре за плачевните резултати от смесването на емоциите с работата. Авторът беше руски екстрасенс. Запомних само твърдението за затварянето на някакви чакри и за последствия, които обхващали не само бизнес делата, но и целия личен живот. Хванах се за ключовата дума ”чакри” и сам си затърсих екстрасенс в интернет, като не споделих с никого за това. Знаех, че ме чакат коментари на неадеквати и скептици. Прочетох за Магда и й писах. Препоръчаните ми от нея методи се оказаха поразително ефикасни. Не след дълго, даже много скоро нещата си дойдоха на мястото. Вече не страдам от вина за провала на семейния бизнес.
Преливам от задоволство и ми иде да раздавам от него. Непознато усещане. А в знак на уважение към дарбата на Магда се почувствах задължен да споделя случилото се с мен.
Николай Христов, Пловдив
