Искам да повярвам, че живота ми няма да е само от лоши случки
На 23 години съм, а се чувствам все едно съм на 64. Не е имало спокоен момент в моя живот, или ако е имало аз вече съм забравила какво е усещането
Родителите ми се разведоха, когато бях на 10, след това ме прехвърляха ту при единия, ту при другия. междувременно се сдобих и с братче, за което трябваше да се грижа. Училището не ми вървеше много, защото там ми се подиграваха, че съм бедна и веднъж изхвърлиха учебниците ми в един фонтан, а аз бях отишла с тях, защото мислех, че ме харесват или че вече съм част от тях. Честно казано, на тези моменти не съм отдавала голямо внимание, защото знаех, че не съм единствена и виждах, че има и други деца като мен. Чаках с нетърпение да завърша и да започна работа, за да мога да се изнеса на квартира и да живея сама. Не стана така както го мислех, защото в живота ми започнаха да се появяват мъже, който или ме използваха, или не ми обръщаха внимание.
Не ми е било леко, но не се оплаквам. Свикнах да съм сама и да се справям по някакъв начин. Писах на Магда с молба да ми каже нещо за бъдещето и онова, което ще се случи с мен, според нея, много ме обнадежди. Затова си мися, че колкото и труден да е един живот, все има начин човек да се справи по някакъв начин, да не се отчайва и да вярва.
