Отчайващо самотна съм!

Станах вече на 39 години и все съм сама. Приятелките ми си имат семейства и никой не иска да се занимава с мен

Сега пиша това, но пак съм сама. Магда ми беше казала, че това ще се промени, когато стана на 41. Трябвало да мина 40 години, заради някаква стара магия… Както и да е. Толкова много чаках, ще почакам още. Хубавото е, че все пак има някакъв проблясък – ей така ще минат тези 20-на месеца и може би ще се появи той – рицарят на бял кон, който ще ме обича и аз ще го обичам. А и като се замисля – 42 или 43 не е късно да родя едно дететнце. Не и при днешното развитие на медицината.

Не знам. Стоя и си мисля някои неща и все стигам до извода, че явно аз съм виновна това да е така – аз все сама. Как пък не случих на поне един свестен мъж, който да не ме лъже и да не злоупотребява с мен. Не знам… Гледам, гледам, и виждам, че има и други хора като мен… Много станахме самотниците.

Важното е, че скоро ще сложа точна на това положение, което съвсем не ми пречи да съм отчайващо самотна сега. Все си мисля, че чувството на надежда е хубаво нещо, но в повечето моменти ми е тъмно и черно на душата – съвсем като времето навън.

Милица