След раздяла винаги е тъжно

Имала съм един-два случая, в които съм си тръгвала от някакъв човек, с когото сме били близки. Имало е някаква любов между нас, чувства, може би, но все пак съм си тръгвала. И не ме е боляло
Даже съм чувствала облекчение, и за себе си, и за него. Сега не е така. Тази раздяла толкова пъти я репетирахме. Аз си тръгвах, той си тръгваше, но отново се връщахме, намирахме пътя един към друг. Сега не е така, сега чувствам а и искам да е завинаги. Искам никога повече да не го видя, да не чуя за него, но все пак със сърцето си да усещам, че е щастлив и обичан. И че обича някой друг дори повече, отколкото обичаше мен. Искам да е здрав, да има семейство, деца /поне две/, да има всичко онова, което аз не успях да му дам.
Сигурно съм единствената, която е писала на Магда с молба да направи така, че не да се съберем, а да се разделим. Не исках да бъда вече с него. Имаме възможност не само да живеем заедно, да създадем семейство и всичко останало. Имаме любовта си и т.н. но със сърцето си усещам, че не бива да сме заедно. Трудно е за обяснение. Още по-трудно беше да го направим, но в крайна сметка вече не сме заедно и от това не ми е по-хубаво, но все пак знам, че така е правилно. А и той е по-голям от мен, по-мъдър, той също знае и разбира… Надявам се болката да отшуми и да останат само хубавите спомени.
Радостина