Не знам на кой Бог да се кланям вече…
Откакто се помня, все съм сама. Появявали са се някакви мъже, но всичко е било за кратко. Никой нямаше куража да направи семейство с мен.
Аз не съм трудна за съжителство. Всички, които са били с мен са ми го казвали. И въпреки това никой не остана с мен. Не знам защо. За толкова години не е имало случай аз да скъсам с някого. Все те са късали с мен. Затова аз взех решение да си имам дете, пък който трябва да бъде с мен, ще бъде. Не се реших да забременея ин витро, затова си осинових едно момиченце. Исках да знам каква съдба ме чака оттук нататък с нея, какъв ще бъде живота ми, дали случайно ще се появи някой, който да ме приеме най-накрая такава, каквато съм.
Каква беше изненадата ми, когато получих отговора на Магда и разбрах, че макар и късно, аз ще си имам истинско семейство, с мое си детенце. Честно казано, малко се замислих, защото аз съм вече на 36 години и докога трябваше да чакам, за да се случи това.. не знам. Но факт, е, че на всичко, дето ми се случи, на целия ми живот, аз най-накрая ще намеря спокойствие и щастие. Затова се чудя вече на кой Бог да се кланям, че да се случи всичко това. Но вярвам на Магда, и щом тя казва, че всичко това ще ми се случи, значи само трябва да стоя и да чакам.
Фанка Томова от Пловдив
