Бях тръгнала по наклонената плоскост на живота

На 26 години съм, а все още не съм се решила да започна да живея самостоятелно. Живея в нас, при родителите ми. Не ми е много хубаво, но така се налага.
самостоятелностАз уча втори висше, защото така решиш – това е нещото, което искам да уча, а социологията я завърших заради нашите. В общи линии всичко се върти все около тях, не знам защо. Много ми се е искало да се махна, да живея самостоятелно, като повечето си връстници, обаче сама няма как, а на мъжете нещо им нямам доверие. Досега с когото съм била, все е правил така, че да ме разочарова. Сега нямам приятел, и честно казано не съжалявам. По-добре ми е така.

Искам да споделя с вас основно страха си от самотата, от това да не остана сама, да не стане така, че да не си намеря съпруг или поне човек, с когото сме заедно. Видях, че много хора са си разказали историите на сайта, затова аз искам да пиша сега, преди да съм се консултирала с Магда, за да видя дали ще се промени нещо. Много разчитам на това.

Знам, че за повечето неща аз съм си виновна, но това е характер, не мога да го променя просто ей така.

Нана

Няма коментари

Добавете коментар