Бях тотално отчаян и самотен

Малко са нещата, които могат да ме изкарат извън равновесие. Да загубя любимата си е едно от тях. Опитвах какво ли не, но явно тя беше взела своето окончателно решение, което тегнеше над мен като присъда.
Имахме с нея шест щастливи години, преди тя да срещне някакъв автомонтьор. Аз съм преподавател в университет, имам две висши образования, интелигентен съм, изглеждам нормално, държа се добре с хората и това, че съм предпочел да уча, а не да емигрирам някъде и да мия чинии или това, че съм предпочел по-кротка професия, съвсем не означава, че мразя или игнорирам останалите, които не са като мен, даже напротив. Но ме е яд, че никога от нищо не я бях лишил, а тя накрая постъпи по този начин – просто не мога да го повярвам още.

Сега съм самотен и малко отчаян, даже не малко, ами много. Не мога да свикна с мисълта, че хората могат да се окажат толкова комерсиални и да се интересуват само от парите.

Ще го преживея някак, налага се. А и гадателката Магда, която аз изобщо не съм предполагал, че е толкова необикновен човек, ми каза, че в живота ми ще се появи онази единствена, уникална и само моя жена. Нищо друго не ми остава, освен да чакам и да се надявам.

Отчаяно влюбен в Ема