Не искам много от този живот, само малко щастие!

Има дни, в които се чувствам като пренавита пружина – всеки момент ще избухна.
търся щастиеНа 26 години съм. Каквото и да казват хората, щастието не може да те намери, ако ти сам не го търсиш. Но има моменти, в които колкото и да се старая, все си мисля, че ме отбягва. Когато бях много малка и бях на гости на баба ми на село, аз влязох в един чужд двор и си набрах скришом малко цветя. Много красиви нарциси бяха и просто не можех да устоя. Обаче жената, която живееше там, ме видя и ме прокле. Не помня какво точно каза, но още чувам гласът й. Между децата се говореше, че тя била вещица, но ние бяхме малки тогава… Сега, като се замисля, наистина може и да е била…

Оттам нататък животът ми стана пълна каша. Всичко постигах много трудно и все с мъка. А не съм нито мързелива, нито грозна, нито пък съм глупава. Моите съученички вече имат деца и семейство, само аз се мотам сама още. И приятел нямам…

Затова и писах на Магда. Исках да знам дали над мен тегне нещо. Честно казано, след като получих отговорът й, малко се успокоих. Сега знам, че няма нищо, за което да се притеснявам и ми е по-леко на душата. Навсякъде нося пентакъла, който ми направи и след като мине малко време, ще трябва да го заровя пак в онази градина. Надявам се всичко да отмине напълно след това.

Деница

Няма коментари

Добавете коментар