Бях 20 години в ада
Добрата новина е, че от девет години нямам панически атаки. Сега съм на 57 години и повече от 20 бях обсебена от тези пристъпи. И това бяха моите най-хубави години. През това време аз имах агорафобия, страхувах се да напускам жилището си сама, този ужас ме преследваше много години. Сега ще се върна назад и ще ви разкажа, как започна всичко и как, благодарение на силната си вяра, се измъкнах от този обръч. Паническите атаки стартираха през 1978 година. Внезапно, както си седях на бюрото, ръцете ми започнаха да треперят и сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Цялата плувнала в пот, едва успявах да си поема дъх.
Постепенно започнах да губя доста неща – загубих работата си, колата, къщата (продадох я, за да имам пари за алкохол). Пристрастих се към алкохола, защото когато пиех, не чувствах страх. Разбира се, това не бе решение. Писах на Магда. В отговор тя ми прати ритуал, който да правя на свещ всяка нощ в продължение на месец. Но като че по-ценни бяха мъдрите съвети, които ми даде. От тях научих много неща за моето страдание и сега на моите 57 години съм обиколила доста места по света, имам свои собствен бизнес, не много голям, със своя собствена история, носещ ми удовлетворение. Не можах да родя собствено дете, но си осинових едно момиченце, което е моето истинско щастие. Невероятно умно дете, което ме научи да бъда истинска в отношението към света. Дава ми толкова много обич и ме зарежда с енергия. Когато я осинових бе на 6, сега е на 14. Обичам я много. През тези 20 години, докато живеех с паниката, не успях да създам нито една истинска връзка с мъж. Но вече от две години имам свой съпруг. Минах през ада, живях там 20 години. Сега, когато говоря за паническото разстройство, сякаш говоря за друг човек, който го е преживял, а не аз самата. Вярвайте в себе си и не се отказвайте. Паниката ще си отиде, пък макар и бавно, но ще бъде завинаги!
Цецка Л., София
