Бях уловена в мрежата на тъгата

Аз съм само на 28 години, но досега не съм видяла нищо хубаво в този живот.
Имам всичко, семейство, работа, приятели. Не се чувствам задължена на никой. всички отстрани ми казват колко съм добре, как само един мъж и едно дете ми трябвали, но аз не мога да се отпусна и да не спра да мисля, че нещо не е както трябва, че трябва да има по-различно чувство, нещо по-романтично… знам ли. Всички искат едно и също – секс, да ходим по разни ресторанти и клубове и това е. А аз искам просто да живея с някой, да се грижа за някой, да ходим сред природата и други нормални неща. Нормални за мен, но явно не и за мъжете, които съм срещала досега. Абсолютни егоисти. Затова се отказах да се занимавам с тях. Живеех си така, както на мен ми харесваше.

В един момент нещо се отчаях съвсем и писах на Магда. Исках да видя какво ме очаква, но не ми се разправяше да ходя по разни врачки, да ходя да чакам на опашки. Не, това не е за мен. Затова й писах на Магда и започнах да чакам отговор. Не закъсня, а онова, което ми каза направо ме хвърли в оркестъра. Оказа се, че въпреки цялото отчаяние, аз все пак ще бъда с моята сродна душа. Открих я и сега сме в период на опознаване, благодарение на Магда.

Албена