Той ме направи колкото щастлива, толкова и нещастна!
Има любов, която не може да бъде описана с думи, не може и да бъде изживяна. Поради една или друга причина на тази любов й е писано да остане просто един приятен спомен, без каквото и да е продължение.
И въпреки това, въпреки че е само миг, тази любов се оказа най-хубавото нещо за мен. Да, нямах я напълно, но пък научих нещо много важно – научих се да обичам, повярвах, че някой друг може да ме обича. И не само го повярвах, но и го усетих. За краткото време, през което бяхме заедно, успях да живея толкова пълноценно, все едно съм живяла два живота. Пиша ти това писмо, за да ти кажа, мила лельо Магда, че ти беше права. Всичко онова, което ми написа в отговора си, се оказа така, както го предрече. Той си тръгна, и въпреки, че ми е много, много тъжно, знам че това е правилното решение.
Сега съм сама и далеч от него. Много, много трудно преживях месеците, след като той си отиде. Съвзех се, но вече не е същото. Вече не мога да погледна никой с онези очи, с които гледах него. Сърцето ми не трепва така, както трепваше, когато той беше до мен. Дори само мисълта за него ме правеше щастлива, караше ме да се изчервявам и една приятна топлина се разливаше по тялото ми. Чувствах се жива с него. Сега не живея, сега просто съществувам!
Р.В. от Плевен
