Няма по-голяма награда от новото начало!
След бурята винаги изгрява слънце. Нали така казват? Аз по себе си разбрах, че е така. Имах много дълга и тежка връзка с един мъж, който за 3 години не успя да разбере какво иска.
За тези три години сме късали и сме се събирали поне няколко пъти. Няма да ви обяснявам колко трудно и тежко ми е било, защото аз наистина го обичах. Сега само с болка си спомням за тази любов.
Аз исках нормални неща – семейство, да стана майка, да се грижа за някого. А то какво излезе…
Мина доста време преди да осъзная какви вреди ми е нанесъл този човек. Аз не бях сигурна в себе си, затворих се, обвинявах се за неща, които не съм извършила. Много труден период прекарах. Писах на Магда с молба да и каже дали и занапред ще продължи този кутсузлук в любовта. Най-неприятното е, че това съвсем не е първия случай при мен. Но много ми се иска да е последния.
Магда ми каза доста интересни неща. Даде ми да разбера, че вината не е само негова, че и аз имам някаква отговорност. Магда ми каза, че ще имам семейство – за мен това е най-успокоителното. Знам, че надеждата умира последна, но аз вече съм на възраст, на която се замислям за такива неща и не искам животът ми да премине просто така. А когато някой, като Магда, те потупа по рамото и ти каже „Продължавай, нещата ще се оправят!“ е много по-лесно да преглътнеш разочарованието.
Искра от София
