По много драматичен повод си спомних дочута отнякъде фраза ”да си вкараш звяр вкъщи с музика”. След шумната сватба на брат ми преди няколко десетилетия през парадния вход у нас влезе най-зловещото същество, което може човек да си представи. Без да губи време, още на другия ден тя свали маската си и разкри ужасяващата си същност. Сега за подобни хора се говори доста, но в ония години сме били направо пионери. Открадна по-голямата част от парите, събирани от нея и майка ми по време на сватбата, и веднага обвини свекърва си, която едва се държеше от умора, защото цялата олелия изнесе на гърба си и се състоя в къщата ни. След шока всички бяхме събрани на „съвет”, на който трябваше да решим да им се препише семейният апартамент. Защото била несигурна за съдбата си в чуждия град. А това, че ние (аз, баща ми и майка ми) може да се озовем на улицата, въобще не й влизаше в сметките. Опита се с крясъци и инсценировки да ни скандализира пред съседите, ходеше разрошена и в неугледен вид по съседите да коментира нашето бездушие и да имитира жертва на насилие и тормоз. Само защото начаса не сме удовлетворили искането й да стане собственица на апартамента.

Може да е влизало и в предварителните й планове, а може да е реагирала според нечовешката си същност, но направи така,че да намерим явни доказателства, че се занимава с магии. На едно сако на баща ми беше отрязана долната част на левия вътрешен джоб, (след време той почина от сърце), в ъгъла на хола, под мокета намерихме триъгълно парче, увито в черно тиксо. Хасковски ходжа го разчете – на арабски пишело някакъв текст за смърт на цялото семейство (междувременно тя и брат ми живееха вече на квартира) и т.н. и т.н. Там, в квартирата „лекувала” брат ми с някакви билки против високото кръвно, а сигурно го е тровела с нещо, защото отслабна и доби мъртвешка бледност. Не можеше до изкачи стълбите до жилището си, но все пак си дойде. Беше се родило и детето им, което беше пратила за отглеждане в родния си град, откъдето идваха вероятно ”влашките” й магии. Примоли се с най-човешката си физиономия на брат ми разводът да е по обща вина, заради детето, което той така й не виждаше. Той се съгласи и след това започна серията дела за издръжка (плащана от родителите ми, защото брат ми не работеше вече, но тя му пращаше вкъщи съдия изпълнители), за делби,защото той не издържа и го няма вече, както и баща ми. Посегна и на брака ми, а на детето ми правеше същите вещерски номера, защото всячески се мъчеше да се добере до негова дрешка или предмет. Но дори и да не е успявала, сигурно е използвала пребогатия си арсенал от зловещи влияния. Бяхме привиквани да даваме обяснения в полицията за заплахи към дъщеря й, получени по пощата, съдеше ни за земите, които върнаха, за дяла си от апартамента. Искаше обезщетения за вреди, всичко, което можеше да се сети. Накрая ни принуди да продадем апартамента, да й наплатим дяла на дъщеря й и сега сме на квартира. Дори и да можехме да си купим жилище, не смеехме, защото ,каквато е алчна и злобна, би намерила начин да го наследи чрез дъщеря си, по присъщия й начин. Това положение не можеше повече да се издържа. Трябваше да се отървем от дела, преследване, магии и прочие вмешателства.

След намесата на голямата екстрасенска Магда най-сетне и на нас ни се усмихна късметът, а тя заболя тежко и не може да се занимава с дела и магии. А зет й се държи с дъщеря й и нея по същия начин,както тя с нас. Сбъдна се предсказанието на Магда, че като бумеранг на нея, след разваляне на магията, ще й се случи нашата съдба.

Христина Стоянова, гр. С.

Трима души от компанията ни не ми вдъхваха доверие. Не ги разбирах, бяха ми някак неясни, съмнявах се в тях. Но не бяхме се карали и не вървеше да започна да ги отбягвам. Така или иначе животът ни беше срещнал и някак по инерция продължавах да общувам с тях. Старата ми дружба, мой съученик и все още приятел дори не ме поздрави за новата работа, а той отдавна печели и то добре. Не само че не ми помогна да си намеря и аз, но и не ме подкрепи, когато вече я започвах. Даже заяви,че според него не съм бил достатъчно квалифициран за такава длъжност.

Новият ми добър познат от работата пък започна да ме търси само когато имаше интерес, да му направя някаква услуга. Оставах си с обещанието за голяма почерпка.

Положението съвсем се влоши и се разтревожих не на шега, когато момичето, което считах за своя приятелка, ме предаде.

Споделих със сестра си и тя се разтревожи, защото с такива хора се налагаше да ходя в планината, да се събираме по купони и не се знаеше доколко мога да разчитам на тях или в най-добрия случай доколко е необходимо да си губя времето.

Моята сестра отиде и по-далеч – свърза се с гледачката Магда. Тя поиска имената и на тримата и в отговора си ми изпрати характеристика, която ме впечатли с прозорливостта си и ми отвори очите за очевидни неща, които съм пренебрегвал. Дори момичето ми, което ми изневери, се оказа, че ме държи като резерва с бяла магия, която ме привързва към нея, без да ми дава най-важното – нейната вярност и взаимност. Такива приятели не стават за нищо, но други нямах.

Писахме отново на пророчицата с молба да ме отърве от всякакви вмешателства и да ми помогне да се впиша в нормални взаимоотношения със свестни приятели.

Помощта на Магда беше голяма. Не само, че срещнах истинско приятелство, но вече имам семейство.

Красимир Тодоров, Враца

Имам си приятелка. Много красива, една от най- красивите и сексапилни жени, които съм виждал. Но най-чудесното й качество е способността й да ме разбира и подкрепя. С часове мога да говоря за нея.

Без повод от нейна страна се „разболях” от ревност. Болестта беше по-силна от разума ми. Вледеняваше ме страхът да не свърши хубавият сън. Станах раздразнителен, сприхав, сам не можех да се понасям. Струваше ми се, че започвам да разбирам какво е да си имаш работа с дявола.

Наопаки се обърна целият ми живот. Нещата излизаха изпод контрол. Вече дори не изпитвах угризения пред момичето си, нито пък правех усилия да я задържам с заричания и обещания за нещо, което ми беше неподвластно. Знаех, че отношенията ни бяха опорочени много преди фактическата ни раздяла. Заприличах на отшелник, избягвах хората, за да не ме избягват те. Всъщност и това не ме интересуваше вече, но ми тежеше всяко помръдване на мисълта и изтерзаното ми тяло.

Близките ми се бяха разтичали, вкъщи идваха психиатри, минах през хипнози, разговори, които само ме измъчваха с набиващата ми се в главата от тях мисъл, че в крайна сметка всичко зависело от волята ми. Каква воля! За какво, та на мен ми се струваше, че най-вече той, животът ми тежи.

В уплахата си родителите ми и сестра ми се заловили да търсят едва ли не чудодейно спасение. Впоследствие разбрах, че моята спасителка се казва Магда. Аз нищо не съм правел, а и не можех, но близките ми й се доверили и изпълнили всички процедури по разваляне на магията, която ми костваше най-големия кошмар в живота.

Психиката ми бе излекувана така бързо, както ненадейно ме връхлетя лудостта. Нещата не свършиха дотук – избавена бе и приятелката ми от стреса и недоверието в мен, провокирано не само от моето неестествено държание, а и от магията, предназначена да ни раздели. Магда помогна да се справим и с несъгласието й в началото да подновява връзката си с мен. И двамата носим талисмани против уроки и не забравяме на кого дължим сегашното си блаженство.

Румен Даскалов, 27г., Силистра

От младини обичам да живея на бързи обороти, иначе животът ми доскучава. С възрастта това положение не се измени кой знае колко. Но шансовете намаляват и това влиза в противоречие с нагласите ми. Не преставам да мисля, че има и един друг свят, че животът е не само количество, а и качество. А моят се сведе до това да ми е проблем да си плащам дори сметките. Овдовях, а двамата ми синове – далече от мен – и в буквалния, и в преносния смисъл. Бедността ме измъчваше, а липсата на някакви стимули е пагубна за мен.

Реших да променя изцяло живота си. Заживях с човек, когото
нямаше как да познавам добре. Бяхме обаче материално добре, имахме сходни интереси и дори мечти. Безобидната склонност към попийване даже ми изглеждаше очарователна. Докато не дойде кризата, по време на която си помислих, че има психически отклонения, уплаших се, че дори може да ми се случи и най-лошото. На другия ден отреагирах рязко, бях готова да приключа връзката и му го показах. Последва ново, още по-безпаметно напиване. Получих някои синини и в допълнение заплахи за убийство. Така че смених тактиката и привидно се отказах от намерението си. Не преставаше да ме учудва обаче прекрасното му държане в случаите, в които не беше под влияние на голямо количество алкохол. Но не преставах да се страхувам от нов инцидент. Разбрах,че никой не може да ми гарантира сигурността, дори и да избягам (даже тогава още по-малко). Потърсих начин или да му помогна окончателно да скъса с порока си, или да се отърва от него, но без да има последствие и за двамата.

Някак естествено се спрях на идеята за помощ от гледачка и лечителка. Съдбата сякаш ме свърза с Магда. За моя голяма изненада тя ме посъветва да направя първото. Това бил шансът ми за желания от мен живот, но трябваше да се потрудя за него. Още повече, че друга връзка не се очертавала, а и знаех какво е да си самотен и безпаричен. Лекувах мъжа си с препоръчаните ми от нея билки…(много тактично, разбира се), лекувах и себе си от стреса, пак по нейните напътствия

Извърших всички ритуали за семейно щастие и в резултат зачестиха хубавите дни, вместо лошите. Убедих се, че направихме всичко, за да не пропусна късмета си

Албена Кръстева, 44г., Разград

На 32 години съм и от известно време започнах да изпадам в панически страх – ставаше ми лошо, започвах да си въобразявам, че ще умра и т.н.

Ходих на психиатър, изписаха ми една торба хапченца. Чувствах се много добре докато ги пиех и известно време след това.

Скоро всичко започна да се повтаря с нова, по-голяма сила. Страхът ми се засили – страхувах се да шофирам, дори мисълта да се возя в кола ме побъркваше, страхувах се да остана сама вкъщи. Отново ходих на психиатър, но този път лекарствата, които ми предписа, не помогнаха. И така се започна едно ходене от доктор на доктор. Състоянието ми се влошаваше, а традиционната медицина не даваше никакъв резултат.

Чувала съм за Магда, знам, че е помогнала на хиляди хора, но не знаех дали ще успее да помогне и на мен. Беше ми последната надежда. Изпрати ми ритуал, който да правя всяка нощ. Изпълнявах ритуала стриктно в продължение на един месец. От ден на ден чувствах как страхът лека-полека ме напуска.

Сега шофирам съвсем сама в пиковите часове, оставала съм по цели нощи самичка, но страхът, който преди ме сковаваше, вече го няма. Благодарение на мъдрите съвети и ценните насоки, които ми даде Магда, станах по-уверена със собствените си сили.

По-стари »