Аз съм на 32 години и вече пета година с приятеля ми сме в Italia. Иначе сме заедно вече осем години и мечтата ни беше да имаме дечица, но не знам защо съдбата бе толкова жестока към нас.

През 2004 г.забременях, в шестия месец родих преждевременно и бебето ни почина. След това правихме опити отново да зачена и ето – случи се през 2006 г.

Толкова щастие ни донесе и на нас и на близките ни тази новина, но ето че влязох в шестия месец и пак ни сполетя същото. Първия път ни казаха, че от преумора сама съм си предизвикала раждане, но сега втория път толкова се пазих – никаква работа, никакви усилия, и пак се случи същото.

Втория път ми казаха, че шийката на матката е проблемът и затова не мога да задържам. Зашиха ме и всичко беше наред, но след два дни се оказа, че съм получила инфекция на урината и околоплодните води и трябваше да родя, за да не стане по лошо.

Родих, но бебето все още не беше оформено и не можа да оживее. Излишно е да ви казвам как се чувствах. Вече бях сигурна, че не ми е било писано да стана майка. Писах на Магда – една приятелка ми даде адреса.

Тя ми прати ритуал за плодовитост. Не очаквах нищо, но започнах да го правя и забременях за трети път. Слава богу, този път всичко беше наред. Сега дъщеря ми е вече на седем месеца и е едно прекрасно и здраво бебе.

Живея и работя в Испания вече девет години. Преди седем години ми предложиха да си сменя работата и аз приех с надеждата, че ще за добро. Започнах работа във фирма за предпечатна подготовка.

Работих много, до късно, наистина ме повишаваха. Но от няколко години имах чувството, че тъпча на едно място. Повече не издържах. Не исках да работя така.

Постоянно напрежение и конфликти, скандали и проблеми. От сутрин до вечер работех в напрежение. След като си тръгнех, не можех да се отърся от напрежението. Толкова се пренатоварвах, че дори вкъщи събота и неделя не можех да се отърся.

Много често оставах след работа, много често ми звъняха в събота и неделя, а когато съм в отпуск – поне три пъти всеки ден. В един момент нямах грам спокойствие.

Заради това имах и проблеми в семейството. Искаше ми се да напусна, но ме беше страх да го призная на шефа, който щеше ме побърка, ако разбереше и щеше направи живота ми черен по време на предизвестието.

С документите бях наред, но от друга страна – знаеш ли, ако искаше да ми направи мизерия, можеше да измисли нещо пред властите. Писах на Магда за съвет как да постъпя.

Тя ми отговори да не отлагам решението, но отделно ми даде ритуал за успех в работата, който да започна да правя още преди първия разговор с шефа.

Учудващо за мен, той прие новината много спокойно и дори ми каза, че ако поискам да се върна, съм добре дошъл. В момента съм на новата работа и съм много доволен.

Аз работя във голяма ферма в Крит (Κρήτη). Тука е много далече от България и сигурно затова бях единствената българка в цялото село. Отначало хората ме гледаха с недоверие, но след като поживях една-две години, ме приеха и нямах никакви проблеми.

По едно време в нашата ферма се появи една друга българка от Източните Родопи. Аз много се зарадвах – нямаше да съм сама – имаше рускини, румънки, но българка бях само аз. Приех я като собствена сестра.

Тя първоначално се държеше приятелски, даже ме ласкаеше, все след мен ходеше, докато разбрах, че зад гърба ми е правила само мръсотии. Аз имах връзка с един грък – Леонидас, добре се разбирахме, и дори обмисляхме да се вземем, тъй като той беше вдовец, а за мен бракът ми в България отдавна е изчерпан.

Та тя се вклини между нас. На гърците колко им е халът, скоро той започна да ходи и с двете едновременно. Не знаех какво да направя – говорих с нея, вика: „Не е твоя собственост!”

Писах на Магда и тя ми изпрати един ритуал за прогонване на натрапник. За моя голяма почуда, още три седмици след като взех да го правя, я задържаха в полицията.

Оказа се, че била с нередовни документи и я екстрадираха обратно в България. Аз съм си тука с румънките, с Леонидас сериозно мислим за брак – той има голяма къща и спестявания, само се моля да не се завърти пак някоя българка наоколо.

Преди да кажа, каквото и да било за себе си, бих искала да изразя задоволството си от общуването (макар и индиректно) с един забележителен човек – пророчицата Магда. Тя е отзивчива и акуратна, умее да вижда отвъд постижимото за нашите сетива и разум.

За мнозина това, което ме тревожеше, може да е незначително. Но тя се отнесе сериозно към проблема ми. А той бе следният.

На 28 години съм, а още нямах ясна представа за нещата, които истински желая да ми се случат или да правя. Или, както се казва – не можех да намеря себе си. Съпоставях се с другите и намирах, че нещо в мен или обкръжението ми не е наред. Не срещах така желаното от мен ангажирано отношение към моята особа. А аз се отнасям толерантно към другите. Контактите ми се свеждаха до ”видяхме се,чухме се, разделихме се и не намерихме смисъл да продължим да го правим”. В живота ми всичко ставаше сякаш насила, неестествено. Постепенно ме обзе тревога за бъдещето ми. Сама не можех да я преодолея. Дори се невротизирах и настроих враждебно към хората.

След като се свързах с Магда, се оказа,че в моя случай няма нищо случайно и нормално. Озадачиха ме констатациите за „вързан късмет и негативна енергия”. Не вярвах, че точно аз съм обект на целенасочено отрицателно влияние и то от човек, когото трудно бих заподозряла. Освен процедурите за изчистване на енергията, извърших и редица практики за стопиране на въздействието. Получих и недвусмислен съвет – да сменя не само работата, квартала, в който живея, а и града. Започнах работа в София и чувствам, че това е моето място. Имам усещането за непозната лекота и смисленост на това, което правя. А хората, с които общувам, са мои приятели.

Теодора Златева, Плевен (София)

Аз съм на 67 години и все още искам да се чувствам полезна на близките си. Затова и заминах за Гърция. Колко мъки преживях тук, в Елада, няма да ви разказвам. Първо бях при едно семейство – гледах дъртата им баба. По цял ден не можех да излизам, в седмицата ми разрешаваха само три часа в неделя да слезна до Омония, да се поразтуша… След това започнах работа на островите. Там работех при един възрастен грък, който ми взе документите и ми даваше пари само колкото да не умра от глад. Останалото, казваше, като напусна – накуп ще ми даде. Отгоре на всичко ми налиташе. Като му казах, че напускам обаче започна да се дърпа, да ме заплашва с астиномията (полицията). С триста зора успях да взема част от парите – по-малко от половината, и затърсих нова работа. Добре че видях в интернет за Магда и реших да й пиша. Тя ми отговори с конкретни съвети, прати ми много хубав ритуал за успех в работата и отделно – един амулет. Само седмица след това започнах работа при Пупи – 87-годишна гъркиня без близки. Тя се оказа много разбрана, а и много скоро (то не е хубаво да се говори така…) взе че умря и разбрах, че ми е завещала апартамента си в Атина. Сега само чакам да го продам, и ще се върна в България при любимите ми внуци (макар и да са големи калпазани). Но, разбира се, първо малко ще си поживея.

Марта Стефанова, Атина

По-стари »