Не мога да забравя голямата си любов
Тя беше най-хубавото нещо, което ми се случи
Пиша днес, в този ден, защото моята любима Александра има имен ден. За съжаление с нея вече не сме заедно, но това не означава, че ще я забравя някога.
Запознахме се в един курс, който и двамата посещавахме. Аз трябваше да си усъвършенствам немския, защото заминах за Германия. Това ни раздели. Алекс има добра работа и кариера в България и болен брат, за който да се грижи. Други роднини няма. Загинали са при катастрофа.
Аз трябваше да замина притиснат от много обстоятелства. Ще кажете какво са обстоятелствата пред голямата любов. Ами тя затова е голяма, защото е невъзможна. В това се убедих сам. Сега се чуваме от време на време, честитим си празниците, казваме си по две думи вечер, но това няма нищо общо с онова, което беше. И въпреки всичко аз продължавам да я обичам и знам, че няма да има друга жена след нея. Сега, след като писах на Магда съм сигурен в това.
И да има и да няма, Александра няма да се върне, така че не съжалявам. Преживях седем разкошни години с нея, можехме да имаме едно детенце, но положението щеше да е още по-мъчително така.
Помолих Магда да направи ритуал за Алекс, да й е по-лесно в грижите за брат й и в живота въобще. Аз също й помагам с каквото мога. Обичам я повече от себе си и никога няма да я забравя!
Марин Хубенов от Силистра
