Хора, пазете любовта, докато я имате!

Нали сте чували да казват, че трябва да кажеш на някой, че го обичаш, докато е жив, да му го повтаряш всеки ден… Голямо клише, но е истина.

Аз загубих любовта на живота си. Просто я оставих да си отиде, не направих нищо, не я повиках, нито пък я спрях. Бяхме заедно още от времето когато бях на 20 години. Тогава си казахме всичко, което трябваше да си кажем и след това я карахме уж нормално. Лошото беше, че живеехме в два различни града. Той беше в София, а аз в Русе. Правихме всичко възможно да се виждаме колкото се може по-често, той ме молеше да отида при него. Обясняваше ми какви възможности имам там, как ще се промени животът ми.

Е, промени се. Сега съм в София и почти всеки ден минавам през улицата, на която живееше той. Живееше, защото почина. Умря преди да му кажа, че той е единственото нещо, което съм обичала истински през живота си. Имахме наистина незабравими мигове заедно… и сега много ми липсва.

Писах на Магда да я питам дали не може да се свързва с духовете на умрелите хора. Чувала съм, че има ясновидци, които го правят. Магда ми отговори, че това е измама. Аз останах като изумена. Тази добра жена можеше да се възползва от мен, така, както го правят разни самозванци, но въпреки това тя не го направи!

И макар да нямах никакви въпроси, тя ми каза всичко, абсолютно всичко. Затова апелирам към хората, особено жените, защото ние сме големи патици в такива ситуации – обичате ли някого, кажете му го, бъдете с него, не чакайте да доде времето, в което ще разговаряте с духа му, нито пък разчитайте на това, че все някога и вие ще умрете и тогава ще бъдете заедно. Няма файда от подобни размисли и страсти, пвярвайте ми!

Станимира Найденова, Русе, на 38 години.