Не искам да съм отчаяна и обезверена!

Имаше моменти, в които направо не можех да продължа напред

Не виждах никакъв смисъл в живота. И все едно нямах никакво бъдеще. А съм на 25 години и всичко е пред мен. Няколко несполучливи любови ме накараха да стана по-дистанцирана и да обръщам повече внимание на себе си, защото на всичкото отгоре ми откриха и някакво заболяване на нервна почва. Така на кръстопът реших да пиша на Магда, защото това не можеше да продължава вечно.

Все отнякъде е наложително да започна. Много исках да знам дали и кога ще се омъжа, ще имам ли деца, как ще се развие животът ми. В крайна сметка получих отговор на повечето въпроси. Получих и нещо повече – Магда ми направи личен пентакъл, с който не се разделям и оттогава няма нито отчаяние, нито нещастия. Не може да си представите колко по-сигурно подхождам към проблемите, как действам смело и безотговорно понякога, а преди ме беше страх да я отпусна тази моя душа.

Магда е много мила жена, на всичките въпроси отговаря, обяснява и успокоява, най-вече такива припряни като мен. Аз й пиша за втори път. Първия път беше преди да ме приемат в София. Тогава се бях притеснила как ще минат изпитите и тя ми каза да си сядам на задника и да уча, защото ме чакат още пет години учене.

Магда знае как да мотивира хората, без да е излишно многословна. С това писмо иска да й благодаря за всички мили неща, които ми е казала и които е направила за мен.