Границите вече не ни разделят с любимия ми

Здравейте! Реших да ви пиша, за да ви разкажа и аз моята история, която е с щастлив край. И то благодарение на моя инат и на леля Магда, която ми даде вяра, че ще успея.

С гаджето ми сме заедно още от ученици. Сега и двамата сме студенти. Аз учех в България, а той в Щатите. Бяхме разделени цели две години, през които се виждахме много рядко, да не кажа никак, защото само той си идваше в България, аз нямах възможност да ходя в Америка.

Границите вече не ни разделят с любимия ми

Границите вече не ни разделят с любимия ми

Една колежка ми каза за Магда, тя й била писала навремето и останала доволна. Седнах, съчиних си писмото и зачаках. Не мина много време и получих отговор от нея. Подробно ми описа нещата, такива каквито са в момента. Аз чаках няколко месеца за зелена карта, одобриха ме, заминах, сега работя и събирам пари за университета. А ми се струваше невъзможно.

Откакто тръгнах от България не съм се разделяла с пентакъла, който тя ми направи. Някак съм убедена, че заради него се случиха всичките хубави работи. Не мога да кажа, че всичко ми върви по мед и масло, все пак тук е Америка и се иска здрава работа, но като си помисля колко време изгубих без да съм заедно с моя любим, направи съжалявам, че не й писах по-рано.

На хората, които четат този сайт искам да им кажа, че недоверието винаги съществува. И аз като прегледах сайта си казах, че не може да истина, но пък нямаше и какво да губя, затова писах на Магда. В крайна сметка само спечелих от това. Като си помисля, че сега можех да съм в София, сама и нещастна и ми се иска много по-скоро да бях пратила това писмо. Оставам анонимна защото в България останаха все още зложелатели, които желаят щастието ни с Миро да се помрачи. Но аз знам, че няма начин – заедно сме, далече сме, защитени сме

Няма коментари

Добавете коментар