Веднъж абортирах в шестия месец и след това правех спонтанни аборти
Като съвсем младо момиче направих криминален аборт в шестия месец. Едва не загубих живота си, но се налагаше, тъй като родителите ми нямаше да понесат срама. А закъснях толкова, защото до последно се надявах да склоня приятеля си да узаконим връзката си. В последния момент рискувах, но това не остана без последствия. Може би защото детето едва не оживя, а след като не стана така, като че грехът се стовари на плещите ми.
Омъжих се впоследствие, но всяка моя бременност завършваше със спонтанен аборт. Дори само да замахнех или да затръшнех вратата по-силно, ставаше непоправимото. Лежах по болници за задържане, но все не успявах да износя бебето. На третия път родих мъртво дете. Явно прокоба тегнеше над щастието и късмета ми. Видях се в чудо, а и мъжът ми вече губеше търпение. Страхувах се, че нито дете ще видя, нито семейство и съпруг ще имам.
Тръгнах по църкви, молех се, вричах се, стараех се всячески да избягам от предопределеното. Така си мислех аз. Нямаше и с кого да споделя, защото младежката ми тайна не беше за разкриване. Обиколих няколко манастира, молех се за рожба, но безрезултатно. Често четях за лечителки и гледачки, които помагат на млади жени да имат дете, но все не се решавах да се доверя на някоя от тях от страх, че ще ми кажат, че си го заслужавам.
Накрая не издържах, престраших се и написах подробно писмо на Магда, за която прочетох, че е помогнала при подобни обстоятелства.
В продължение на един месец правих различни процедури за ново зачеване, след това вързах на кръста си специален талисман за защита на плода, който носих до края на бременността. Пих подсилващи отвари и извърших редица препоръчани ми заклинания против уроки и намеси. Продължих да се моля, но на специална икона, препоръчана ми от Магда.
Сега се радвам на здраво детенце – момиченце, което кръстих на благодетелката ни.
Вера Георгиева, 37, Варна
