Осиновеното ми дете ме намрази
Омъжена бях от преди двадесет години. Първото ми дете почина от тумор в мозъка. Беше на пет годинки. Оттогава нещата със съпруга ми не вървяха, просто не бяха същите. Уговорих го да си осиновим дете, тъй като аз повече не можех да имам свое. Дъщеря ни, която осиновихме, съм гледала от първите й дни и за мен тя отдавна беше престанала да бъде по-различното дете, от това, което изгубих. Не знам защо решихме да не й казваме, че не е наше истинско дете. Може би защото тогава времената бяха такива, че беше рисковано – нито обществото, нито детето имаха нагласите да възприемат по-толерантно такива факти. Сега е по-различно. За да не остане и капка съмнение у детето, му показвахме снимки от първата ми бременност. И така тя до скоро не знаеше нищо. Въпреки това, у баща й не се зародиха топли чувства към нея.
Преди няколко години с него се разделихме. Аз продължавах да бъда за моето момиче майката, която то заслужаваше. Но то проявяваше плашещи ме странности. Ту ме прегръщаше силно и твърдеше колко много ме обича, ту се затваряше в себе си и се държеше хладно, отчуждено, дори презрително. Отдавах го на това, че сигурно чувства по някакъв начин, че не сме една кръв или че поведението на баща й я караше да си отмъщава на мен. Вече се замислях дали и как да й кажа истината, когато като капак на всичко някой го стори вместо мен – грубо, без оглед на последствията. А уж бяхме взели всички предпазни мерки. Но най-вероятно тайната е разкрила зълва ми.
Дъщеря ми ме намрази. На 14 години тя изживяваше истински кошмар, а аз не разполагах с никакви средства, за да й помогна. Бях изгубила и доверието й. Не желаеше да се среща с никого, нито даже с лекари или психолози. Оставаше ми да й въздействам без нейно знание. Допитах се до известната гадателка и лечителка Магда. Тя разгада причината за странностите в миналото и за омразата сега у детето ми. Според нея изходът беше в завръщането на бащата в дома ни. Направих препоръчания ми ритуал за събиране на семейства, приложих няколко магически обреда върху дъщеря си и съпруга си, с когото направих усилие да се срещаме в дома ни в името на детето. Същевременно лекувах малката с билките, които пророчицата й даде.
Сега благославям деня , в който ме осени единствено правилното решение и си върнах обичта на детето, семейството и радостта в дома ни. Съпругът ми е променен до неузнаваемост и също е щастлив с нас.
Цветелина Михайлова, 41, Пловдив
