Така беше до 26 май. В момента съм на 29 години и никога не бях се чувствала като другите. Като част от този свят. Предприемала съм на няколко пъти някъде в промеждутъка от около 5-6 години,опити да си реша проблема при препоръчани ми гадателки. Стояла съм в много импровизирани чакални в къщите, апартаментите и даже в селските имения на врачки, които имаха параклиси в тях и правеха събори на празника на определен светец. В София пък съм попадала в скъп офис на нашумял и влиятелен екстрасенс. И при ходжи съм чакала търпеливо на дълги опашки, ходила съм и при селски баби, които лееха куршуми и баяха против уроки. Резултатът бе чакан и никога недвусмислено усетен от мен.

Ненадейно и за мен самата се съгласих отново да опитам нещо, което ме е разуверявало в смисъла на този род намеси в скапаната ми съдба. Но бях на прага на депресия, по време на която няколко пъти вече съм усещала какво безизходно мъртвило и бездънна бездна е тя. Но паниката, която ме обхващаше, ме подтикна да уловя протегнатата към мен река на моята леля, която бе намерила помощ за братовчед ми при Магда. Тя поиска кратко описание на проблема ми и аз отговорих, че искам животът ми да има смисъл. Това й бе достатъчно. След което ми писа неща, които оставиха у мен впечатлението, че чете отворена книга на живота ми. Зае се да изчиства родовото ми проклятие и да ме инструктира как точно да изпълня всеки детайл от необходимите магически ритуали за това. Пишех й всеки път, когато имах нужда от стиковане на мненията и от препоръките й. Ето че след месец няколко дни мога да се похваля с усещането за развързан късмет и за потръгнал живот. Срещам хора, с които си допадаме и се сприятелявам, излизам с момчета, които ми импонират и се чувствам търсена и харесвана. Добих усещане за значимост и някаква непочувствана досега увереност. Напредвам и в работата си.

Моника Илиева, 29 г., Сливен

1 Коментар »

1. 

   Здравейте искам да Ви попитам, ще си намеря ли постояна работа и ще се оправили живота ми.

   Коментар by mariana — 17.09.2009 @ 19:05

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар

Име (задължително)

Email (няма да бъде публикуван) (задължително)

Интернет страница