Преди четири години, след като със съпруга ми се пенсионирахме, решихме да се преместим във фамилната ми къща на село. От една страна да оставим апартамента в София на сина ни, от друга – на село е по-спокойно и по-евтино. Пък и можеш да засадиш домати, да гледаш кокошки…

Надеждите ни за спокойни старини обаче рухнаха, защото се оказа, че имаме много зли съседи. Каво им направихме, че ни намразиха, но още с пристигането ни започна терорът. Първо съседът обвини съпруга ми, че му откраднал някакви камъни за оградата, а те не бяха на никого тия камъни. Две кози ни уби, а жена му обикаляше из селото и разправяше какви ли не глупости за мене. По едно време започнах да откривам странни предмети около къщата – кълба прежда, намазани с нещо лепкаво. По същото време и кучето ни – болонката Тео започна да вехне. Водихме го на ветеринар – нищо не помагаше. Накрая прочетох за Магда в един пенсионерски вестник и й писах. Тя ми отговори, че съседката ми е направила магия, но тъй като я направила нескопосано, ударила не мен, а кучето. Изпрати ми ритуал за изчистване и веднага след като го направих, всичко мина от само себе си. Тео пак е здрав и гони котката на съседите навсякъде, където я види. Аз пък си пускам силно телевизора да ги дразня, защото знам, че вече нищо не могат да ми направят.

Стоянка Василева, София

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар