Преди 5 месеца се преместих да живея при приятеля си – аз съм на 22 години, а той – на 30. Дотук всичко добре, но той живее при родителите си. В началото ми беше непонятно как така мъж на толкова години живее при мама и тати, но той ми даде някакво обяснение…

май беше убедително и правдоподобно. Преди да заживея там често му ходех на гости. Майка му постоянно ме караше да остана там за през нощта, за ден-два, за повече, за постоянно… Обясняваше ми, че това би било прекрасно, че съм щяла да донеса радост в дома им и т.н. Въпреки милите й и добронамерени приказки за мен това беше недопустимо, защото винаги съм била наясно, че две поколения под един покрив винаги стигат до противоречия и търкания. Тя и приятелят ми обаче успяха да ме убедят, все пак с него сме решили да създадем семейство. Малко след като се преместих там (дни преди Нова година) се започна кошмарът. Свекървата взе да вдига невероятни скандали – за глупости: защо съм пила кафе след работа с моята приятелка, защо лъжицата е отляво, а не отдясно; как може той да харчи пари за мен; как така дрехите ще са подредени така, а не иначе и всякакви подобни глупости. Попаднах в толкова смешна и жалка история! Понесох толкова обиди, колкото за останалите 22 години не бях. То не бях к…ва, кучка, боклук, егоист, неграмотна и т.н., опита се да ме удари… дори с нож ми посегна – само да ме била стреснала. При всеки един скандал аз мълчах от уважение към приятеля си и защото все пак тя е на 72 години. Но последния път не издържах – на всяка дума отговорих, за всяка лъжа отвръщах с истината. Това я озлоби още повече и вече настъпи истинският ад. Тогава писах на Магда. Единствената ми молба беше, ако може да ми помогне да се отделим с бъдещия ми съпруг да живеем отделно. В противен случай просто щях да го напусна, не можеше и дума да става да остана под един покрив с тази жена. Магда ми прати природна магия – за привързване и любов. Направих я и му поставих въпроса ребром. Той вече не можеше и да помисли да ме загуби и се изнесохме на квартира. Вече сме семейство. Съпругът ми често вижда майка си – това е нормално и не му преча, но важното е, че я няма в къщата ми да ми трови нервите.

Весела Пехливанова, Плевен

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар

Име (задължително)

Email (няма да бъде публикуван) (задължително)

Интернет страница