Не зная за другите какво е да си надарен с много и разнообразни таланти, но за мен това беше истинска дилема. Бях чел някъде, че много известни личности са имали същия проблем. Например рисували са повече от добре, но не по-малко са владеели изкуството на словото. Само случайността ги принася в полза на литературата, вместо на изобразителното изкуство.

Аз също рисувам и завърших художествена гимназия. Куриозното беше, че на родителските срещи на родителите ми вместо да им говорят как се справям с живопис и графика и т.н., им говорели колко хубаво пея. Свиря също забележително на китара. Отдават ми се езиците и висшето си образование завърших в тази насока.

Същинските колебания и проблемът ми всъщност възникнаха, когато трябваше да реша какво да работя. Още повече,че тези неща не зависят само от кандидата за работа, а и от връзки, шанс и пр. Така в нерешителност и неудовлетвореност прекарах няколко мъчителни и безплодни години, като междувременно работех каквото има. Завърших 5 курса и все се квалифицирах за нещо, което не добиваше ясно изражение. Художник, дизайнер, музикант или някакъв чиновник? Какво и накъде?

Времето минаваше, аз си развивах уменията като хоби, а в работата не намирах стимул, освен материалния, На сестра ми първо й хрумна странната идея да разбера призванието си с помощта на гледачка. Така съдбата ме свърза с Магда, а тя самата изигра ролята на съдбата в моя живот. Предсказа ми, че в един и същи момент ще получа две предложения, от които е по-добре да избера това, което е свързано с рисуването.

Сега работя като графичен дизайнер, печеля добре и съм в хармония със себе си. Другата фирма, в която трябваше да работя с музикалните си способности, просто вече не съществува.

Симеон Тенев, 27, София

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар

Име (задължително)

Email (няма да бъде публикуван) (задължително)

Интернет страница