Моята дъщеря е станала жена едва на 12 години. Това разбрах по-късно, когато вече нищо не можеше да се направи. Сега е в седми клас и пак нищо не можех да направя. Тя заживя при 19 годишния си приятел. Ако човек ги види, ще каже, че Л. е по-възрастната, а той е момченцето. За него, въпреки че не изглежда лош, може да се каже, че тази връзка е изгодна, защото работи и си има интимна партньорка, която не му създава никакъв проблем. Малка е и е влюбена за първи път, при това „привързана” към него и от него с ненавременния за нея изтощително редовен секс. Детето ми е сбабичосано, неразбиращо и откъснато от всичко и от всеки друг, освен от приятеля си. Едва тика училището и бере срама сред съучениците си. Защото и те не са по-малко отворени, но си живеят при родителите и не изглеждат на 40 годишни отрудени и спаружени домакини. Имат си и детските занимания и се радват на родителски грижи и подкрепа. Не можех да получа помощ и от органите на властта, защото Д. беше направила опит за самоубийство, когато само подразбра, че можем да я разделим с Него. Класната и педагогът само имитираха съдействие, но пък и какво можеха да направят. Само предупреждаваха, че съучениците й я осмивали, защото мирише и изглежда недоспала и мърлява. Не вървеше никак на добре тая работа.

В отчаянието си потърсих услугите на гледачка. От дума на дума стана така, че съдбата ме свърза с Магда. Жената пророкува болест и разруха в живота на дъщеричката ми и в двата случая – и в при принудителна раздяла и при продължаване на връзката. Магда ме научи как да направя обред, но за доброволна раздяла. Добре че ефектът не закъсня, защото Д. вече беше много зле и психически, и физически. Ще спестя подробностите, но ще кажа, че сега е на санаториум и си отспива за две години насам. Също лекува нервите си и си бъбри до насита с леля си, която я придружава. Преди не говореше с близките си и ни презираше.

Покорно благодаря на Магда за способностите и отзивчивостта й.

М. Демирева, Триград, 42 г.

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация.

Вашият коментар

Име (задължително)

Email (няма да бъде публикуван) (задължително)

Интернет страница