Трима души от компанията ни не ми вдъхваха доверие. Не ги разбирах, бяха ми някак неясни, съмнявах се в тях. Но не бяхме се карали и не вървеше да започна да ги отбягвам. Така или иначе животът ни беше срещнал и някак по инерция продължавах да общувам с тях. Старата ми дружба, мой съученик и все още приятел дори не ме поздрави за новата работа, а той отдавна печели и то добре. Не само че не ми помогна да си намеря и аз, но и не ме подкрепи, когато вече я започвах. Даже заяви,че според него не съм бил достатъчно квалифициран за такава длъжност.

Новият ми добър познат от работата пък започна да ме търси само когато имаше интерес, да му направя някаква услуга. Оставах си с обещанието за голяма почерпка.

Положението съвсем се влоши и се разтревожих не на шега, когато момичето, което считах за своя приятелка, ме предаде.

Споделих със сестра си и тя се разтревожи, защото с такива хора се налагаше да ходя в планината, да се събираме по купони и не се знаеше доколко мога да разчитам на тях или в най-добрия случай доколко е необходимо да си губя времето.

Моята сестра отиде и по-далеч – свърза се с гледачката Магда. Тя поиска имената и на тримата и в отговора си ми изпрати характеристика, която ме впечатли с прозорливостта си и ми отвори очите за очевидни неща, които съм пренебрегвал. Дори момичето ми, което ми изневери, се оказа, че ме държи като резерва с бяла магия, която ме привързва към нея, без да ми дава най-важното – нейната вярност и взаимност. Такива приятели не стават за нищо, но други нямах.

Писахме отново на пророчицата с молба да ме отърве от всякакви вмешателства и да ми помогне да се впиша в нормални взаимоотношения със свестни приятели.

Помощта на Магда беше голяма. Не само, че срещнах истинско приятелство, но вече имам семейство.

Красимир Тодоров, Враца

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар

Име (задължително)

Email (няма да бъде публикуван) (задължително)

Интернет страница