От няколко месеца дружа с едно момиче и сега намирам, че сме в периода, когато ни е най-хубаво и е непростимо да го разваляме с нелюбезности. Така изчезва романтиката и малко по малко се намества прозата. Да, но нейното отношение на моменти беше непростимо неуважително, нищо, че после го компенсираше с много внимание и нежност. Даже бих казал прекалени на моменти. Другото, което ме притесняваше беше, че изобщо не я интересуваше моето бъдеще, успехите ми в работата или пък дори общите ни перспективи и планове. Прекалено безгрижна и несериозна беше и ако аз нямах търпението и отстъпчивостта, може би връзката щеше да се окаже невъзможна. Никога не ми обясни смислено какво продължение вижда във взаимоотношенията ни и аз започнах да се съмнявам в съвместимостта ни. Можех да продължавам и така, но нещо не ми даваше мира.

Не е много обичайно, обаче по съвета на моя добра позната и приятелка се свързахме с Магда. Поисках да ми отговори на притесняващите ме въпроси. Тя ми отговори такива неща, които направо ме изумиха. Например, че момичето ми си върти паралелни любови и че дори възнамерява да заминава за чужбина. Не ми се вярваше в началото, но направих усилие да разузная как стоят нещата и се уверих, че нито съм единственият, нито мога да разчитам да живеем заедно за в бъдеще, защото тя е направила наистина постъпки за работа и постоянно пребиваване в чужбина. Сложих край на връзката, който за мен беше болезнен, но поне не повече мъчителен от съмненията и несигурността в отношенията съм моето странно момиче. Сега тя е учудена и обидена, но да мен връщане няма. Не обичам двуличието и неуважението. Магда му научи да не се обвързвам с някого, на когото нямам доверие.

Симеон Танев, София, 27 г.

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация.

Вашият коментар