Прекарах цялата зима в хамлетовски размишления. Не зная откъде ми дойдоха толкова лоши мисли в главата и защо се чувствах толкова нещастна, след като имах нормален живот на 24 годишно момиче. Потискаше ме мисълта за болестите, неизбежния край. Говореха ми едни и същи неща, че всеки минава през това, но нещата се оправят. Но на мен ми се струваше безполезно да се оправят, след като някога пак ще се развалят. Изкарах си студовете вкъщи, провлачих си изпитите, на лекции не се вясвах. Не излизах с никого. Само когато ми ставаше невъзможно да се свъртя, ме разхождаха родителите ми и брат ми като инвалид.

Най-много ми помогна една на име Магда. Билките, които препоръча мама да ми вари ме тонизираха, но това, което ми върна естествената жизнерадост, е моят личен талисман за здраве. Късмет ми носи и новият ми GSM-протектор, който е едно мое любимо бижу.

Вени Христова, Малко Търново

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар