Не зная дали има друг дом, който да е бил ограбван толкова често, както нашият. Живеем в обикновена двуетажна къща, приличаща на стотици и хиляди други като нея. Градът ни е неголям, провинциален. Престъпността не е като в големите градове. Но това е валидно за другите хора. Ние сме едно много странно изключение, което ни накара да се чувстваме като бездомници. Като хора, които живеят в абсолютно незащитен дом.

Разбира се, първия път имаше какво да се открадне. Но след това вече не държахме нищо ценно вътре. Даже я обезопасихме, доколкото ни позволяваха възможностите, дори изпитвахме неудобство от това, че бяхме единствената къща в града ни с решетки на прозорците и терасите. Но фактът си е факт.

Шест прониквания вкъщи за три-четири години. Докато децата живееха у нас, бяха порядъчно стресирани. Дъщерята не можеше да се отърси от гледката на кръв по чаршафите в шкафа, в който бяха ровили, за да търсят нещо ценно. Никой не искаше да замръква сам вкъщи. Макар че грабежите ставаха и посред бял ден. Докато сме на лозето или докато само за ден сме на гости на село или някъде другаде. При това винаги има съседи, които уж виждат всичко.

На курорт не смеехме да ходим. А за смяна на къщата не мислехме, защото в провинцията си имаме дворове, към които сме привързани и си живеем с мисълта , че ще си останем там до края.

Пиша това писмо, което дъщеря ми ще ви изпрати, за да се отблагодарим както трябва на гледачката и пророчицата Магда. На нея дължим спокойствието, без което не може никой човек. Спокойствието в собствения си дом. Тази жена безпогрешно посочи причините за обирите и проникванията, научи ни как да създадем защити на определени места в двора и къщата и как да се освободим от магията, привличаща пакости и пакостници в дома ни.

От близо година няма нито едно доказателство за влизане в къщата ни, макар да оставяме най-различни тайни белези. Сигурност ни вдъхва и усещането, че със страховете ни е свършено.

Желязка Ковачева, Първомай

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар

Име (задължително)

Email (няма да бъде публикуван) (задължително)

Интернет страница