Доста отдавна бях чувала за глухонямата пророчица, призната за наследница на Ванга, и някак си подсъзнателно усещах, че не случайно се интересувам от всичко, което прави, за да помага на нуждаещи се. Не се свързвах с нея, защото нищо извънредно не ме бе подтикнало към това. Но от известно време в съзнанието ми се загнезди една упорита мисъл. Нещо в живота на моето семейство не е наред. Уж живеем нормално, но няма щастие, ежедневието ни е някак сиво. Не напредваме в работата, децата не се изявяват по никакъв начин. А годините вървят, другите хора се радват на това, онова – постигат нещо, сближават се, сродяват се с други хора, увеличават семействата си. Други пътуват, печелят добре, радват се на живота.

Ние също не сме зле материално, дори живеем доста обезпечено. Но нито парите, нито липсата на някави големи нещастия не ни носеха някакво удовлетворение. Осени ме мисълта, че може би това не е съвсем нормално и че изчакването може да задълбочи нещата и да се стигне до някои непоправими злини. Вгледах се по-внимателно в децата си и забелязах, че в поведението им проличава примирение и тъга, а съпругът ми също е затворен и отнесен. Опитах да проведем разговор, но те всички махаха с ръка и не желаеха да си губят времето и силите си с напразни приказки. Сякаш всеки за себе си бе решил, че нещо в съдбата ни не е наред, но нямаше воля и мотив да се бори за нещо.

Обхвана ме тих ужас. Докога ще е така. Дали няма да се случи нещо извънредно, което да отключи нещастието и едва тогава да търсим радикални решения. Реших спонтанно да се свържа с Магда. Исках да науча нещо повече за съдбата ни. Защо нищо при нас не е като при другите хора. Особено се опасявах за бъдещето на децата.

Оказах се права в интуитивния си страх. Пророчицата също откри, че случващото се е аномалия. Дължало се на неосъзнат мой грях в миналото, за което явно съм си затваряла очите. Посъветва ме къде и как да се изповядам, какви дарове да принеса и какви ритуали да извърша в къщата си и върху близките си, така че да се отървем от тази съдбовна обремененост. Не беше лесно, нито пък стана толкова бързо.

Но блатото на нашия живот се размърда. Тежестта на прокобата сякаш не висеше над живота ни. Сближихме се, усмивката се появи по лицата ни. Заобиколихме се с приятели, а дъщеря ми се свърза с чудесен младеж от хубав и голям род. Скоро ще стягаме сватба, а аз се занимавам с благотворителност. Неочаквано и бизнесът на мъжа ми се разрастна. Домът ми се пази от специален предмет, зареден енергийно от гадателката, а синът ми има в колата си специален протектор.

Магдалина Спасова, Костинброд

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар

Име (задължително)

Email (няма да бъде публикуван) (задължително)

Интернет страница